Усетих, че нещо не беше наред. Всъщност усещах го от известно време насам. Още със ставането като се протягах и не чувах познатото пукане на ставите. По-скоро някакво глухо скърцане и щракане. Сякаш навсякъде в мен се въртяха миниатюрни зъбчати колелца и пищяха не добре смазани керамични ставички. Завъртях глава – б-з-з-з-т!
Полекичка, неусетно се бях превърнал в нещо друго. Костите се бяха калцирали и трансформирали в метал.
Програмата бе въведена и закодирана отдавна. Кафе. Не усещах вкуса му. Пиех го като машинно масло, необходимо да смаже вътрешностите ми. Пръстите ми бяха изгубили чувствителността си. Студена ли е чашата? Изгаря ли ме?
Как се случи това? Кога? Защо?
Може би прекалено много пъти бях раняван. Може би всичко е вече до толкова изкривено, че го приемам за нормално. Безпристрастно отчитане на факти.
Пътувайки към работа, гледам през прозореца на рейса. Пред очите ми се сменят картини. Нито грозни, нито красиви. Просто картини! Без намек за емоция те се запечатваха в пам ...