Ready_4_whatever
149 el resultado
Тъй то - лЕто 22(дваесе и второ).
Петльовден. Събуждам се възторжен от панелната рапсодия в съседната кутия.
Зимна феерия.
Навличам шапка, шал ръкавици, ботуши, апрески, маска, противогаз, криолина и излизам.
Както казах - зимна феерия. ...
  491 
В тая малка, тясна ключалка, в която си вперил целия си живот...
Стоиш и чакаш.
Него.
Нея...
Слушаш. ...
  671 
Там ,
където съм те докосвал с върховете на пръстите и си умирала.
Там,
където си ме докосвала с топлината на устните и съм изчезвал.
Там, ...
  358 
Цената на истината е:
Няколко разместени стави.
Три - четири скандала с най-близките, (откъдето няма завръщане).
Куп кила изпуснати в безсъние.
Едно, две умирания, от които мислиш, че си възкръснал. ...
  933 
Всички мъже сме еднакви - примати.
Драпаме си мишниците.
Е*е ни се винаги.
Искаме мусака и да пърдим на воля.
Лъжем наляво - надясно. ...
  690  13 
Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз. ...
  382 
- Здравей.
- Здрасти.
- Представи се, разкажи нещо за себе си.
- Казвам се... абе няма значение... можеш да ми викаш Никола днеска. Имената никога не са важни, нали?
- Добре... Как си, Коле? ...
  329 
Тъмно и тихо.
Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи. ...
  1381 
За жена се страда точно -
двадесет и четири часа!
Двадесет и четири фаса -
кутия и малко демек...
Двадесет и четири водки - ...
  468 
На Шипка е тихо.
Черквата вдясно, двойният кръст, златни кубета.
Горе е тихо
и почти няма нищо за гледане.
Малко сме - ...
  287 
Пук - пук - 13 останаха.
Пук - пук и една раничка в почти сантиметър.
Пук за - обичам те.
Пук за - боли!
Да пукна - щрАкни ме с пръста си ...
  275 
Трудно е.
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...
  581 
Жадно, човекоядно нощта прегриза гърлото на деня.
По небето за секунди се плисна алената карантия на залеза...
Тъмна кръв по бялата шия на безкрая пълзеше.
Кулминация - залез!
Въздухът трепти. ...
  617 
Топло, слънце и море...
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се моментът, в който той, подпийнал я прегърне. ...
  483 
От самотните рафтове на магазините,
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима, ...
  329 
Едно обичане в днешно време
е равно на закъснение на гара.
Псуваме тихо, близкото минало,
а после друг я сърба тая попара.
След нас е потоп - бунтът на машините – ...
  772 
В дъната на празни бутилки,
Търсим истини някакви.
Усмивки през зъби изстискани
И реещи погледи от спомени всякакви.
Вероятно е слънчево някъде в Рая ...
  334 
Научих се на толкова много.
Мога да ти сготвя вкусна, вредна храна.
Мога да ти масажирам краката.
Да ти покажа кварталните улички, по които да избегнеш задръстванията в големия град.
Знам къде са най-вкусните дюнери и къде стоят катаджиите. ...
  1006  14 
Някаква вечер, неделя.
Ноемврийско.
Заключени пръсти.
Демоните ни, разминали се по тъмно.
И огледалата ни, конфузно пречупили тъги, виещи в мръсно кресчендо. ...
  309 
Проверявал съм пулса на хора в недобро състояние.
Вкопчени здраво в тоя глупав живот....
Едно услужливо извръщане –
преглътнат шамар, разбито лице,
сърце за поправка и споделен със всички развод. ...
  998 
1-ви Ноемрви - ден на народния будизъм!
В една стара, стара страна, през 9 пожарни в 10-та, живееше един древен 'велик' народ.
Дали поради страх от Вируса, дали заради собственото си невежество, този народ страдаше от късогледство.
Късогледство, породено от обществена тъпота, съчетана с липсата на и ...
  671 
Хаосът, поражда ред.
Не си носете новите маски, момчета.
Ще падате ходейки, ще умирате в сън.
Това, което харесват у нас жените, момчета, са вдигнатите глави, изправенят х*й и присъствието на гръбнак.
Щамът Андромеда е мит, министрите станаха курви, курвите станаха инфлуенсъри... ...
  1107 
Растат ми годините.
По брадата си, виждам среброто от изживяното щастие.
Около очите ми всяка бръчка се смее пияна от спомени, обещания и едно преживяно разпятие...
Дори не е тъжно, дори не мълчи небето - облак прегърнало.
"Завинаги" винаги тихо, услужливо скимти в килера на сладкото минало. ...
  325 
Стиска ли ти да си пишеш с непознат?
Да си пишеш с удавник, с човек отдал живота си за нещо непонятно и далечно?
Един умрял, един убит, един удавен - на Кръста всички сме еднакво- симетрични.
Стиска ли ти да навлезеш в неговата смърт, в любовта му, във водата?
И би ли си говорила така небрежно ...
  848 
Съжалявам за отношенията след сношения, които съм пропуснал.
За недопушените цигари и недопитите чаши (последните не са толкова много).
Съжалявам за разбърканите мисли и разместени спомени.
Знам, изпуснал съм си някъде усмивката.
Съжалявам и за лъжите, които не съм казал.... ...
  1068 
В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...
  1001 
Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...
  681 
Не съм грешен.
Само една малка вина стаена в мене издиша.
Без грешки, без намеци, стои с големи празни очи и ме гледа почти като жива.
Почти като гладна...
Никак не ми е виновно за нищо... за никога. ...
  650 
Лесно е днеска.
Злепостават те - триеш коментар, блокираш профил, променяш статус... когато някой каже истината - също!
И ти излизаш чист като след баня. Изтъркал малките черни петънца от кожата си. Напарил порите си с вряла вода, изчегъртал до розово кожата - ти си чист!
Изличил си злосторника от ж ...
  1062 
Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...
  1242 
Ти си кит.
Има някаква странна... зависимост не, ами интимност, да интимност, между хората решили да ходят пеша в най-големия порой.
Една свобода...
Хванат си неподготвен - между две спирки, между два свята...
Вървиш като пълен идиот, идея нямаш защо и къде отиваш и защо не изчакаш скапания автобус ...
  1292 
Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
  1067 
Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ...
  724 
Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...
  1235 
Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...
  761 
Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...
  1006 
Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...
  1086 
Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
  945 
Така ни разхвърля живота...
Няма как да избягаш от това сиво небе, а кожата отчаяно копнее за слънце.
Мисля, че здравият разум никога не е имал смисъл.
Пироните в дланите ми само сърбят.
Мъртвото вълнение ласкаво ме придърпва към центъра на душата си. ...
  1362 
- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
  1435 
Propuestas
: ??:??