Ready_4_whatever
126 el resultado
Стиска ли ти да си пишеш с непознат?
Да си пишеш с удавник, с човек отдал живота си за нещо непонятно и далечно?
Един умрял, един убит, един удавен - на Кръста всички сме еднакво- симетрични.
Стиска ли ти да навлезеш в неговата смърт, в любовта му, във водата?
И би ли си говорила така небрежно ...
  116 
Съжалявам за отношенията след сношения, които съм пропуснал.
За недопушените цигари и недопитите чаши (последните не са толкова много).
Съжалявам за разбърканите мисли и разместени спомени.
Знам, изпуснал съм си някъде усмивката.
Съжалявам и за лъжите, които не съм казал.... ...
  250 
В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...
  191 
Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...
  165 
Не съм грешен.
Само една малка вина стаена в мене издиша.
Без грешки, без намеци, стои с големи празни очи и ме гледа почти като жива.
Почти като гладна...
Никак не ми е виновно за нищо... за никога. ...
  151 
Лесно е днеска.
Злепостават те - триеш коментар, блокираш профил, променяш статус... когато някой каже истината - също!
И ти излизаш чист като след баня. Изтъркал малките черни петънца от кожата си. Напарил порите си с вряла вода, изчегъртал до розово кожата - ти си чист!
Изличил си злосторника от ж ...
  240 
Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...
  262 
Ти си кит.
Има някаква странна... зависимост не, ами интимност, да интимност, между хората решили да ходят пеша в най-големия порой.
Една свобода...
Хванат си неподготвен - между две спирки, между два свята...
Вървиш като пълен идиот, идея нямаш защо и къде отиваш и защо не изчакаш скапания автобус ...
  189 
Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
  225 
Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ...
  210 
Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...
  366 
Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...
  292 
Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...
  330 
Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...
  274 
Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
  298 
Така ни разхвърля живота...
Няма как да избягаш от това сиво небе, а кожата отчаяно копнее за слънце.
Мисля, че здравият разум никога не е имал смисъл.
Пироните в дланите ми само сърбят.
Мъртвото вълнение ласкаво ме придърпва към центъра на душата си. ...
  489 
- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
  386 
Свършиха ми принцесите, свършиха жените, говорещи ми за изкуство или изкуствените.
Не-е-е... изкуствените никога не свършват...
Свършва ми пиенето и съм убеден, че ще ми свърши и бензина – точно, когато най-много не трябва.
А има ли правилен момент за това да ти свърши горивото?
Или стимула, или муз ...
  397 
Карам.
По празни улици и наводнени булеварди...
Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
Скоростта ме държи... на скорост...
Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени! ...
  453 
- Ти си свЕня! - и се хили глуповато.
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не зн ...
  260 
Щастието трае точно двадесет и четири часа.
И какво?
Мина въпросната дата.
Е*а ли го – родих ли се, умрях ли.
А може и да възкръснах! ...
  376 
Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...
  926  37 
Отрова съм!
И не е сладко.
Горчи! На хората, на душите, на съществуванията...
Горчи... горча...
Смъртта ти никога не е била толкова истинска – виртуална реалност. ...
  398 
Лапсус!
Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
Липсваш, лягаш, лапаш...
Язък за филолозите в семейството.
Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически... ...
  412 
Тихо пада снегът и през дрехите попива право в душата.
Кара я да мирише, да гние!
Символично, като коса през пръсти, хиляди посоки търсят път.
Отвътре – навън!
Аз съм точно малко по-истински от най-фалшивия. ...
  452 
Свърши ми коняка!
От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...
Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.
Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...
Ледените кри ...
  520 
На мен...
И най-вече на нея!
Печеля.
Вниманието й, доверието й!
Чакам я да се наиграе... или да разбере... ...
  414 
Моногамно-далечно някъде сирени...
Изпълнили вечерта с тъга и безсилие, мижаво се опитват да реанимират положението.
ББвб
Бежанци в Бивша велика българия...
Бате Бойко винаги бие. ...
  413 
Леко притеснено, но все още игриво очите ти търсят. Оглеждат внимателно наляво, после надясно.
Нищо!
Не искаш да губиш. Не знаеш, не можеш...
Идеалната комбинация.
Аз инат, а ти? ...
  599 
Изводът
Мислиш, гледайки нагоре в сивото...
Или се пързаляш по черния ръб на мъглата.
Или се свиваш в незнание, в безсмислие...
Мокър сняг, халогенни светлини. ...
  492 
Влакови релси.
Ляво и дясно.
Без полутонове!
Минало – бъдеще.
Увиснали пръсти в далечен синхрон. ...
  282 
За перфектният изстрел на средна дистанция се изисква пълно безветрие, корекция по вертикала от 28 см нагоре и 4 см по хоризонтала надясно...
Бели кецове тихо по мозайката стенат.
Шлайфам си нервите – с водна шкурка...
Дали с успех или с позор – не зная, но трябва да премина!
Нощи в Мрежата. Капки п ...
  528 
Твърде много "Обичам те!" удавени в мълчания и прашни многоточия.
Часовникът изписуква познато.
Два къси сигнала индикиращи празното.
- Давай, давай! - крещи боклукчията на шофьора на камиона.
Време пролетно - някъде между вълци и комари... ...
  538 
Бръчките бавно се нанизват около очите.
Светлинки за миг озаряват празни стаи, прашни ъгли, разхвърляни легла, грозни мисли...
Акопунктура на ретините - мъглявина в тунела.
Безжалостно преследваме демоните си, надявайки се никога да не ги стигнем.
Защото тогава приключва играта - за всички! ...
  458 
Няколко прости неща за живота:
Знамето винаги ще е по-красиво по време на вятър.
Истината винаги ще боли по-силно, но и по-кратко от лъжата.
Свещите доста често догарят в мълчание... Душата се побира в чаша.
Влаковете никога няма да догонят сенките си... Пълзенето боли повече от падането. ...
  602 
Предполагам, че за пълното щастие не ми достигат 288 часа или 17 280 минути, или 1 036 800 секунди.
А може и иначе казано – от Понеделник до Петък през седмица.
Някакво глухо усещане за неизбежност.
Без паника – просто напомняне, сърбеж в ушите
Системата е скапана. В свят, в който чукаш за без пари ...
  643 
И какво?
Идва някаква госпожа, ( приятелка на мама), може да има гадателски способности, може и да няма... Само да вметна, че не пее.
Познава те - задочно...
Някакви хвърчила са ми в главата.
Подарил съм ти плюшен Гад! ...
  445 
Анти-алкохолно
Шотландско погребение. Сто гайди.. не, сто кабагайди, плюс орда джуджета замерящи Мел Гибсън с гигантски чинели... а май дочувам и контрабас...
Да си призная, бях я отписал тая Събота вечер. Всеки хванал я по Гърция, я по Италия, я в Плевен даге...
М. ме прецени на секундата. Премери ...
  390 
За принцовете и особено за принцесите
Посвещава се на русото ангелче от магазина!
Опашка на касата. Изнервящо, но нормално! Анемично пристъпвам, гушкайки обичливо бутилката.
- Здлавей! - поглеждам надолу. "Здлавей" ме държи за ръкава. "Здлавей" е руса, симпатична, с плитчици и розови ластичета... и ...
  629 
От толкова дати, събития, хора,
от умерена радост и малко тъга,
животът убива ни - смешен и подъл,
а умората тихо задушава съня.
Стрелкащи мисли от бяло безумие, ...
  335 
Propuestas