10 abr 2011, 11:14

Аз съм моят най-жесток палач! 

  Ensayos » Personales
1877 0 2
1 мин за четене
Висока е цената на самонаказанието... трудно се късат оковите, в които сам безмилостно си се оковал! Вървиш, спиш, ядеш, тялото ти се движи свободно в пространството, ала мислите ти са сковани на едно и също място и то от дълго време насам. Преповтарят един и същи кадър и всеки път го пресъздават по все по-различен и груб начин. Прекалено фината ти душа не търпи провали, затова се самобичува безпощадно. Онова стягащо в гърдите чувство, когато сам на себе си не можеш да си простиш за нещо привидно не толкова фатално.
Защо не се научих да се обичам достатъчно и как очаквам да ме обича някой друг ако самата аз се презирам? Аз съм моят собствен най-жесток палач!
Там... вътре в мен има една уютна стая, която стои пуста, предназначена да приюти душата ми, ала защо самата тя се чувства некомфортно вътре?
Бягам от себе си, ненавиждам слабостта, която струи от мен и търся силата в някой друг, който да ми служи за модел, на който да се възхищавам... Сама на себе си съм недостатъчна. Ах... как ис ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??