10.04.2011 г., 11:14

Аз съм моят най-жесток палач!

2K 0 2
1 мин за четене

Висока е цената на самонаказанието... трудно се късат оковите, в  които сам безмилостно си се оковал! Вървиш, спиш, ядеш, тялото ти се движи свободно в пространството, ала мислите ти са сковани на едно и също място и то от дълго време насам. Преповтарят един и същи кадър и всеки път го пресъздават по все по-различен и груб начин. Прекалено фината ти душа не търпи провали, затова се самобичува безпощадно. Онова стягащо в гърдите чувство, когато сам на себе си не можеш да си простиш за нещо привидно не толкова фатално.

 Защо не се научих да се обичам достатъчно и как очаквам да ме обича някой друг ако самата аз се презирам? Аз съм моят собствен най-жесток палач!

Там... вътре в мен има една уютна стая, която стои пуста, предназначена да приюти душата ми, ала защо самата тя се чувства некомфортно  вътре?

Бягам от себе си, ненавиждам слабостта, която струи от мен  и търся силата в някой друг, който  да ми служи за модел, на който да се възхищавам... Сама на себе си съм недостатъчна. Ах... как искам да открия ключа за тази стая и да се почувствам като у дома си в собствената си кожа, да позволя на безграничната сила да протече през вените ми.

Искам да се хвана за нещо, за някого, но не и за себе си!

Искам да усетя сигурността, която липсва в мен и я търся в другите. Прощавам грешките им, а към собствените си се отнасям сурово.

Видимото ме ослепява, а невидимото - плаши! Виждам света край мен, но не виждам себе си! Търся ръката, която да стопли моята и ме обзема безгранична паника и страх да не я изпусна, а изпусна ли я - се обвинявам, пълня съзнанието си с болезнени мисли за това колко несъвършена съм. Жадувам някой да ме обикне, за да мога покорно след него и аз да се обикна... колко нелепо! Чувствам самота, в която сама се изолирах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро, харесвам го.Има доста интересни мисли и са казани на място.Но може би аз не си падам много по теми за комплекси, сигурно просто защото ми се струват абсурдни.Както и да е, много се отнесох, исках да кажа, че наистина е супер.
  • Вече имаш един фен.

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...