kity (Людмила Нилсън)
145 8539
21 oct 2007, 17:48

Аз съм твоята майка 

  Ensayos
4092 0 50
3 мин за четене
 

      Днес прочетох стиха на Парнар "Оживяване". Ако кажа, че ме развълнува, ще бъде слабо казано! Прободе ме с най-острия нож, усетих болка не само в сърцето си, но и в своята утроба. Аз чакам, още чакам тази болка да изчезне и празнотата да се запълни. Моят първи стих, който написах и публикувах в "Откровения", се казва "Ще те чакам".

Трудно ми е да пиша за тази празнота, но не защото изпитвам срам или нещо подобно. Трудно е, защото всеки път, когато аз заговоря за това, или се замисля, пред очите ми е Детето, моето Дете, което още не познавам, но усещам, че е там и ме чака.

  • Аз ще дойда!
  • Просто ме чакай!

Всяка жена знае през колко много процедури - болезнени, дълги, стресиращи тялото и психиката се преминава. Как всеки месец тя е в очакването на онези две чертички. Как удоволствието от интимността остава на заден план, защото днес е моментът за зачеването. Всичко става по план, програмирано, според овулацията, след поредната болезнена процедура. Да, минах и през това.  Физическата болка се забравя, но другата остава и не ти дава покой. Пътят, който извървях, бе дълъг. Четири инсеминации, два пъти така желаните две чертички, но за кратко. Много дни и нощи, изпълнени с очаквания, трепет, страх за деня, когато ще се разбере дали е успешна или не. И този ден идваше, ооо, не ме пропускаше. И всеки път ми напомняше за празнотата ми. А сълзите, знаете ли какво е океан от сълзи? Аз се удавих в него, там няма спасителна сламчица, за която да се хванеш. Но вече и тях ги нямам. След поредното разочарование аз не заплаках. Усмихнах се, обадих се на приятелките си и се видяхме. И се питам, докога мога да издържа? Знам, че това е нещо, което си заслужава. Но заслужава ли си да се изгубя още повече? Знаете ли кое ме крепи? Аз ще имам дете! Ето, сега се ражда някъде. И ще стане мое! Да, ще осиновя. Минах през цялата бюрокращина, само за подаването на документите, а ме чака още много дълъг път. И ще го извървя докрай!  Ще има много трудности, ще има сълзи, но накрая те ще са от радост. Ще гушна своето малко човече и никога няма да го пусна от себе си! Ще му дам любовта си, времето си, усмивките си! Исках, много исках да усетя това невероятно чувство да дариш живот! Но ще усетя другото, също така необяснимо чувство, да дариш любов! Да се грижиш за този Дар, да си неговата опора, да си там за него, когато плаче, когато се смее. Когато има нужда от теб. Когато един ден ме попита, откъде е дошло. Когато ще иска да знае, защо е било изоставено. Когато ще попита, защо съм избрала него.

  • Защото Ти си нещо специално, защото моето сърце те е познало на мига, когато съм те видяла! Защото те обичам с цялата си душа! Защото си моето дете, а аз съм твоята майка!


Изивинявам се, ако съм написала нещо, което е тема - Табу! Много хора имат този проблем и мога да ги разбера, ако не искат да го разгласяват. Да, това е много лично. Но аз искам да дам гласност на това. Да кажа, че няма нищо срамно, че няма нищо страшно! Да припомня, колко много деца са самички, без майчина ласка, без силните ръце на татко. Да ви напомня, че децата не са даденост. Те са Божи Дар! Нека ги пазим! Нека им казваме всеки ден, че са обичани, че са желани, че са специални! Сега вървете при вашите дечица и ги прегърнете силно и им кажете: "Обичам те!"

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • " Защото Ти си нещо специално, защото моето сърце те е познало на мига, когато съм те видяла! Защото те обичам с цялата си душа! Защото си моето дете, а аз съм твоята майка! "

    Точно така
  • Господи, развълнува ме много. Бил съм едно от тези деца, които са чакали Майката, която ще го вземе и това се е случило. Бил съм само на 20 дни, когато идва милата ми майчица/жената която не ме е родила, но ми даде истинския живот, такъв какъвто никой друг не би ми дал/ и ме взема от "дома за самота". Сега съм на 34 години и имам две красиви деца, които всеки ден ми напомнят, че и аз съм жив. Не спирай да повдигаш темата. Тя не е табу. Табу се опитват да я направят някои хора, които искат да печелят точки на свой гръб. За съжаление баща ми почина на 47 години и не можа да види децата ми за да се радва. Но майка ми е жива и винаги, когато заведа децата си при нея, понеже не живеем заедно грее и цялото и лице излъчва пламъка от който силно се нуждая за да виждам всеки път, че и аз имам човек който би си дал живота заради мен - майка. Не се предавай, ако не можеш да си родиш - осинови си. И знай, че то те чака там някъде не се предавай. Завърших психология и сега работя с такива деца и знам, че всяко едно се надява да види истинската майка - тази която ще го прегърне, ще го целуне и ще му пожелае лека и спокойна нощ. Ако искаш пиши ми.
  • Да, за много хора това е тема табу и аз изказвам своето възхищение от твоята сила - да пишеш за проблема и да го преодоляваш, дарявайки любов и надежда на един нов човек!Впечатлена съм особено много от това, което прочетох - от една лична история, която навлиза в рамките на обществения характер - права си не всеки би се осмелил да разголи душата си и да пише по горещите теми на деня, а тази наистина е такава!!
  • Твоята изповед ме развълнува и трогна. Тук вече са написани много хубави думи на подкрепа и съпричастие, но нека и аз да ти кажа - кураж и търпение! Майчинството започва с болка, а твоята болка е много по-силна от болката при раждането! Но ти си взела вече решението и всичко е въпрос на време! Твоето дете те чака да го прегърнеш, и дано това да стане по-скоро! Желая ти много щастие!
  • Ники...благодаря!!!
  • А аз знам до къде ще стигнеш-До края!И нямаш избор да не стигнеш до там!Ще се бориш до последния си дъх!И ние ще сме край теб...Духом.Поклон пред теб!
  • Благодаря още веднъж за думите, за добрината, за подадената ръка!!!
    Прегръщам ви!!!
  • Рядко се зачитам в есета, не знам и аз защо..Просто всичко, което може да се каже, е казано. Но това есе, което току-що прочетох, ме просълзи и ме накара да чета докрай..Силно и адски лично, но трогващо..Поздравления за смелостта да го напишеш!
  • Люси, благодаря за пречитващите сълзи, плача и пиша, мила, но плача от щастие, че има ХОРА КАТО ТЕБ, С ТАКИВА ПРЕКРАСНИ СЪРЦА...! БЛАГОДАРЯ ТИ, И ТИ СЕ ПРЕКЛАНЯМ!!!!!!!!!
  • Люси, ти наистина заслужаваш да станеш Майка! И ти го пожелавам от все сърце! Радвам се, че вече те познавам на живо, защото видях в теб неподправен и силен Човек! Благодаря ти!
  • ами...аз незнам просто какво да кажа(не мога да скрия че си поплаках на воля ) изисква се голяма смелост за да опишеш нещо толкова лично и съкровено да споделиш мечтите си, но ти си добър и борбен човек и мисля че безспорно ще успееш винаги има място за малко вяра и надежда пожелавам ти мнооого късмет и дано да всички твои мечти се сбъднат целувки
  • Наистина си смела... и много силна, за да откриеш душата си до дъно!
    Прегръдка и целувка от мен!
  • Поздравление за смелоста!
  • Браво,много ме трогна!Чудесно решение си взела!Поздрави и целувки имаш от мен
  • Обичам те, Люси!!!
  • С радост бих се помолила за теб!
    Бъди благословена,Мила !
  • Прости ми, че се намесвам в един толкова интимен проблем! Но се почувствах съпричастен. Не съм ясновидец, но знам, че духовете, с които сме свързани кармично, рано или късно, намират начин за своята материална реализация, като наши близки.Проблемът е, че нашите сетива не са толкова развити, че да усетим и видим тези духове.Бъди сигурна обаче, че те са около вас и чакат подходящия момент.Понякога, за да се случи това, е необходимо човек да направи само едно безкористно добро.Някъде, някога, на някого. От текста, който прочетох, разбрах, че си такъв тип човек. Пожелавам, от цялото си сърце, сбъдване на мечтата! Владо
  • Бубе, аз съм сигурна, че Тя ни гледа и се радва за нас!!! Благородна си, също като Нея!!! Прегръщам те силно! Вероника...успех и щастие ти желая!!!
  • Пожелавам ти всичкото щастие на света. Сигурна съм, че ще успееш и ще го постигнеш. Пожелавам ти го от все сърце. Нейното също желаеше това. А каквото ТЯ пожелаеше - се превръщаше в реалност. ТЯ се радва за теб. Аз също, мила ми Люска.
  • За тези редове - не само смелост, за да ги изпишеш, Люска!!!
    Между тях се чете душата ти!
    Искрено се надявам да успееш и да постигнеш ЦЕЛТА си!
    Вярвам, че ще успееш!
    Прегръщам те, мила!!!
    А мечтите се ...СБЪДВАТ!
  • Всичко това ме кара да вярвам в доброто!!! Нямам думи да изразя, какво изпитвам в момента! Обичам ви!!! И нямам търпение да се видим и повеселим, както ние си знаем
  • Бъди благословена !
    Вярвай!!!
    Бог ще бди над теб и над детето ти !
    Прекрасна си !
  • Обичам те Кити!
    Ти ще имаш своето, повярвай ми!
  • Ти си невероятна,Кити!
    Не се отчайвай,миличка!
    Преди време живях с едно момче/преди да се събера с моят Момчо/....
    Живяхме една година заедно,майка му ме правече/меко казано/на нищо,а накрая ми втъпли,че никога не мога да имам деца...
    Но там,в онзи тормоз,при тях...никога не би могло да стане това.
    Но аз им повярвах,защото аз и онова момче,наистина опитвахме,и не се получаваше.
    Бях отчаяна до болка и незнаех на къде да продължа....
    Минаха се 3-ри години и срещнах Момчо.
    Решихме да си имаме дете,а аз не смеех да му разкрия тайната си/че не мога да имам деца/....
    Мина малко време и след няколко опита,аз забременях.
    Но не повярвах,че съм бременна...
    След всичките злобни думи на онази жена...просто не вярвах....
    Но след 5 месеца,въпреки,че от самото начало аз усещах,че е това и имах всички признаци да съм бременна,аз реших чак в 5-тия месец да отида на доктор и да проверя какво става с мен.
    Като казах на докторката,че май съм бременна,защото аз до последно не вярвах,тя ми се изсмя в лицето и каза,че доста момичета си го мислят...Но като слязохме на видеозона и тя каза:
    -Ах,тука има едни ръчички,едни крачета...
    И така,миличка!!!
    Всичко се оправи!
    Наложи се да повярвам,че мога да имам деца,защото не след дълго се появи Преско!!!
    Не се отчайвай,Кити!
    Нищо не е загубено!
    Има време за всичко!!!
    Пожелавам ти още много сила и търпвние!!!!
    Всичко ще се оправи!!!
    Силно вярвам в това!!!
    Прегръщам те силно,много силно!!!
    Обичам те и НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!!!
  • А аз миличка искам само да те стисна в прегръдката си
    и да ти дам от моя късмет! Бъдете благословени!!!
    (не мога да те излъжа, че не се наревах)
  • Кити...
    Задавям се от сълзи, и ме боли...
    Женска болка, тя трудно се обяснява.
    При мен никога напълно не се утаява.
    Радвам се, не, не само се радвам,
    аз се гордея че те познавам мила.
    Ти си невероятна, ти си прекрасна,
    извор на енергия и живот. Ти си сила...

    Прегръщам те силно Кити, приятелска, топла прегръдка.
    Извини ме за емоционалността и приеми моята усмивка.
  • Благодаря ти, Деска!!!
    Ами с теб имаме какво да си кажем, като започнем от мъжете

    Ще се видим, нали! Пиши ми в пощата, кога да стане. Прегръщам те!

    Благодаря и на теб Вилдан!!!
  • Потресена съм!!!И повярвай ми-ще бъдеш най-прекрасната майка на света!!!
  • Люси... просто ми е празна главата, защото всяко невронче се пресели в сърцето, чак ще се пръсне...!!! Искам, много да ти кажа, но не тук...!!! С теб съм! Бъди, благословена и Бог да е с теб!!!
  • Здравейте, Маги, Даша и Лилия! Благодаря и на вас от цялото си сърце!!!
    Хубаво е да знам, че има хора, които ме подкрепят! Прегръщам ви!
  • Мила Кити, направо ме прободе в сърцето тази твоя изповед! Радвам се, че си взела това решение. Бог си знае работата. Аз нямах смелост, повярвах на чуждите страхове и затова сега съм един много тъжен човек. Не го допускай никога! Любовта и майчинството са най-красивите и стойности изживявания. От душа те поздравявам. С обич!
  • Мила Кити, прегръщам те.
    Майчинството е най-възвишения смисъл на живота на жената, а на света има толкова детски очички, които питат за своята майка. Ще го имаш.
    Още веднъж - прегръдки от мен и пожелания за сбъдване.
  • Милата ми Люси, не можах да си сдържа сълзите, но какво от това!Много тъжно ми беше да чета, но и аз зная, че то някъде там те очаква мъничето и добрият щъркел ще си свърши работата. Ти не се бой и не страдай от неприятностите, нищо не е случайно на този свят.Щастието ще те споходи ,когато най-малко го очакваш.Геройство и истинска майка е тази , която отглежда детето си с много обич, бди над него по цели нощи, мисли за храна , облекло , учение, и най-вече да даде на детето си добро възпитание.ВИЖДАМ ТЕ КАТО БОГОРОДИЧКА С ДЕТЕНЦЕ В РЪЦЕ. За мене всяка добра майка е една Богородица.Виждам те ,Люси, скоро ще е , много скоро. С много, много обич.Моля се за теб.
  • Ани
  • !!! !!! !!!
    Силна си, Люси!!!
    А... създаването на човек не е в ,,двете чертички'', а след раждането му. Ти ще създадеш този Човек и ще бъдеш най-най-прекрасната майка на света! Ти си истинската, най-истинската майка, на детето което те чака! Твоето прекрасно създание!
    Възхищавам ти се!
    Силна и топла прегръдка от мен!
  • С толкова добрина околo мен, знам че ще успея!!! Благодаря ви, че се докоснахте до мен и до сърцето ми!!! Усещам топлите ви чувства! Поздрави
  • Не,миличка аз не се разревах,аз се усмихнах!Какво по хубаво може да се случи,ако две души след толкова лутане са започнали да се търсят,а не мога да ти опиша каква ще е радостта ни,когато най накрая се намерят.А толкова си права,че живот се дарява толкова по лесно,отколкото да дариш безусловна любов.В даряването на последното,не познавам по добър от теб.
    Няма по силен от имащия Вяра,
    по безгрижен от имащия Надежда,
    и по богат от имащия Любов!
  • Люси, аз съм майка на три деца.Дълго ги чаках. Те са най-хубавото нещо на света. Бъди благословена! Изпитай и ти това щастие!
  • Браво за силата, за куража и за надеждата, която никога не те е изоставила!Поклон
  • Това, което си успяла да напишеш, след такова вълнение е просто разтърсващо. Аз не съм преживяла това, което си преживяла ти и не дай си Боже да ми се случи, но човек винаги има какво още да преживее и всеки сам си знае тежеста на товара, но аз винаги съм смятала, че човек трябва да създава деца, когато има нужда да сподели живота си с някой завинаги и съм се питала ,защо повечето хора постъпват безотговорно и създават деца, от които нямат нужда или им пречат? Но днес ти си моя отговор, защото има толкова добри хора,като теб,готови да дарят обич и на изоставените деца, но сега пък се питам, защо ,толкова много, други хора ви пречат?
  • При първия прочит заплаках заедно с теб, Люси!
    Но след втория просто ти повярвах!
    Ще успееш!
    После има да редиш едни сладки детски стихчета като Зинка и цяло село да се радва на пълното ти щастие!
    Благодаря ти за откровението!
  • Прегръщам те, скъпа Люси, имам много близки хора около себе си с твоя проблем и знам колко боли, но това, че си решила да отгледаш дете е най-достойното, което можеш да направиш, защото самото раждане е тайнство, но любовта идва с грижите за малкото човече, което държиш в ръцете си и всъщност може би няма значение дали ти си му дала живот. По-важно е някой да го приласкае и да го обича.
  • Моите ревлички те Обичам ви, всички!!!
  • Не мога да изразя това, което почувствах!
    Ти го знаеш, приятелко!

    Обичам теб... ще обичам и малкото слънчице, което е там... някъде и те очаква!
  • Знаеш колко сълзи изплаках заедно с теб...!
    Но съм УВЕРЕНА, че твоето "Зрънце - Слънчице" е там и те очаква!!!
    Възхищавам ти се, Люска!!!
    Обичам те, приятелко!!!
  • Люси...прегръщам те!
    Бог е милостив!
    Винаги,когато нещо много силно го искаме...идва!
    Ти ще бъдеш прекрасна майка!
    Целувам ръцетете ти,които знаят как да прегръщат
  • Поздравявам те за силата ти!!!
  • Люска, никога не съм се съмнявал, че си прекрасен човек!!! Още повече, когато се убедих лично в това. Сигурен съм, че един ден твоето бебче ще бъде при теб И всичките ти приятели ще се радваме за теб. Не губи надеждата...
    Моят девиз е - Вярвай и се надявай!
    Ако с нещо ти помогне, подарявам ти го!!!
    Господ вижда колко огромно е желанието ти... и само чака точния момент...
    Поздравления за написаното, миличка!!!
  • Майче, благодаря ти!
    Прегръщам те
  • Браво, Люси! Много сила се изисква да напишеш подобни думи! Прегръщам те!
Propuestas
: ??:??