Баба си отиде Звезда посече вечерното небе. Бях на двора сам. Върху каруцата със сено лежах. Видях баба, с бохчичка в ръце, как над къщите върви. Привела тъжно глава, без да се озърта! Не ми се обади, а на път е тръгнала. Вчера гледам – къта дрехи баба, за дълъг път се стяга. Край стария скрин седи, все нещо премята, слага на една страна, после пак го връща. Нещо си мърмори. Скришом бърше сълзи: „Чедо, дърво посади, син роди, къща построй! Това е моята заръка.“ Извиках ужасен, гърдите си раздрах. Тя бохчичката размаха бавно и своя път нагоре пое.