7.04.2020 г., 13:11 ч.

Баба си отиде 

  Есета » Философски
910 3 1
Баба си отиде Звезда посече вечерното небе. Бях на двора сам. Върху каруцата със сено лежах. Видях баба, с бохчичка в ръце, как над къщите върви. Привела тъжно глава, без да се озърта! Не ми се обади, а на път е тръгнала. Вчера гледам – къта дрехи баба, за дълъг път се стяга. Край стария скрин седи, все нещо премята, слага на една страна, после пак го връща. Нещо си мърмори. Скришом бърше сълзи: „Чедо, дърво посади, син роди, къща построй! Това е моята заръка.“ Извиках ужасен, гърдите си раздрах. Тя бохчичката размаха бавно и своя път нагоре пое.

© Благой Ранов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отиват си бабите и като че ли забравяме заръките им. Тъжно и мълчаливо.
Предложения
: ??:??