Баничка със сирене

От известно време се чудя и мая, откъде се взе тази отвращаваща ситуация в България? Седят и спорят кой бил прав, колко хубаво било по времето на комунизма и колко велики постижения сме били имали. А всъщност, през цялото време живеем в една безумна, неаргументирано застояваща се лъжа, която във времето провокира у населението тотално масово безхаберие към съществуването ù.

Да, истината е, че в България никой не се вълнува от истината. Не само в политиката – там са се намърдали изпечени престъпници, които най-нагло използват финансираните с нашите данъци власти, за да ни потискат, ограбват и мамят. Всяко правителство доведе в администрацията из страната от мошеник до убиец. В България се краде всичко – от улуци и решетки на канали, до милиони евро от висшестоящи наши знаменитости, на места наричани „елит”.

И ние продължаваме да гледаме безучастно. „Мълчанието на агнетата” се превръща в печална национална черта. И докато криворазбраната ни концепция за социализъм създаде у българина мотото: „моето е мое, чуждото е общо”, цял народ вече 22 г. наблюдава с невероятно никакъв интерес как всеки си безчинства както желае, как балъци от детството станаха мастити бизнесмени и как средата, в която се развиваме, че и се очаква да отглеждаме децата си, е тотално белязана от изкривени представи за „нормален живот”, „стандард” и „европеец”. Налице е масов морален упадък. Наистина, понятието за ценност и качество е абсолютно накърнено. Как успяват да живеят хората в такава мащабна лъжа, как успяват да я приемат толкова безропотно?

Сигурно защото в България има и хубави неща. Например киселото мляко… Какво? Кисело мляко ли? В България не можеш да си купиш кисело мляко от магазин, трябва да идеш на село да ти го направи готината баба, която се чудя, след 10-15 години къде ли ще бъде? И си викам: кой ли успя да ликвидира на национално ниво производството на кисело мляко? Голямата гордост на нашия регион! И вместо това ни пробутват преработена млечна суроватка с нишесте (и други немлечни съставки, вероятно), което някой има дързостта да нарича и продава като „кисело мляко”.

А сиренето, онези тебеширено-маслени кубчета, които ни продават, как точно се равняват на „сирене”? И разправя племенникът ми, че не обичал бил сирене, 'ма ти не си ял сирене, мойто момче. И като стана въпрос за сирене, се сещам за една от най-масово разпространяваните лъжи, белязали последните две десетилетия на абсурдите - баничка със сирене. Вървиш си ти, жалък, гладен българин и си мислиш как да утолиш глада с една вкусна баничка със сирене. Нищо че не е онова сирене – пак е нещо… Влизаш в първата баничарница и си купуваш една, отхапваш и… ооооооооооо! Изненада! Ама тя била с извара! Поглеждаш, пише баничка със сирене, отхапваш и... там няма сирене.

И това е поредното масово явление. Ако поискаш да си купиш баничка със сирене, ще ти бъде много трудно. Да не кажем (почти) невъзможно. Несравнимо по-лесно би било да намериш недое*аничка със сирене, но не съм убеден доколко намирам очарование в това. Искам си баничката! Както беше навремето – с истинско сирене. Изварата никога не е била сирене и няма и да бъде. Нито мулето е кон, нито има някакъв шанс да се превърне в такъв. Защо позволяваме мащабите на заблудите и измамите да достигнат до чак такова ниво, че да наричат баничката с извара „баничка със сирене”?

Ами те така скоро ще поискат да ни продават, да речем, Дачия с надпис „Ламборгини”. Замислете се колко ламборгинита на година могат да се вземат с парите, които дава цял народ за фалшиви млечни продукти? Велики сме, мамим на всякакви нива, но как стигнахме до ниво храна? Нали нашата селскостопанска България поне това гарантираше? А сега въпросът опира до най-обикновената баничка със сирене!

Докога ще траем безочието и наглостта, които царуват при нас? Представете си:

- Тате, купи ми баничка със сирене!

- Не мога, моето дете, не знам откъде. Навсякъде наоколо са само с извара!

А това дете ще пита още и за оня батко-бабаитко с черното Ауди, ще ме попита за полицая, който джоби тийнейджъри в градинките, ще ме попита за накурвената перхидролена кака, ще ме попита защо ненавиждам чалга… „Това е музика с турско-циганско-гърко-сръбски корени, моето дете. Наричат я попфолк, но в сравнение с българската фолклорна музика, тази е по-зле и от изварата пред сиренето!”

Ще порасне още, ще ме попита защо крещя по телевизионните новини, защо псувам зад волана, ще пита какво значи пешеходна пътека, какво да му отговоря? - Ами като баничката със сирене, синко - ни е пътека, ни е пешеходна.

Ще ме попита защо смятам, че мобилният ми оператор ме лъже в сметките всеки път, защо твърдя, че изчислението на сметките за парно въз основа на топломери е измамна схема, която веднъж завинаги трябва да бъде коригирана в полза на потребителя, защо не вярвам на никой политик, защо всяко дере в България е превърнато в бунище, защо върху райските ни кътчета се изливат тонове полубезформена бетонна маса, защо никнат сгради като гъби, а няма къде да се паркира, няма една пречиствателна станция…

Ще ме пита защо наричам „боклук” някакъв, който спира на средата на шосето, все едно е самотник в пустинята, защо псувам полицаите, когато ме спират безпричинно по пътищата, защо ругая по паркиралите на тротоарите автомобили, защо, по дяволите, не искам да му купя баничка със сирене, когато иска, и обратното…

- Искам МакДоналд’с!

- Не, сине, ти си българин и ще ядеш българска закуска – баничка със сирене.

- Но тате, ти нали каза, че е с извара?

- Е да не мислиш, че Макдоналд’с е с истинско месо?

Няма задължения да сме „човечни”. Няма задължение да не се мамим, нали това постигнахме през всичките тези векове ­­– станахме технологични, нелогични и скептични. Единствените ценности, които се проповядват, са консуматорщина, гъзареене и далавера.

На попагандата за консуматорщина му викат „маркетинг и реклама”.

На гъзареенето му викат гръмкото „лайфстайл”.

На далаверата му викат „бизнес”.

На престъпниците от властта им викат „политици”.

На циганите им викат „роми”.

…………………………………………………………………………………………

На баничката с извара ù викат баничка със сирене!

Тенденцията е списъкът да става безкраен.

--

Докога ще си траем?

08.10.2011