Със сигурност има много по-живописни места. Със сигурност има много по-красиви пътища. Аз обаче съм очарована именно от берковския път. Той тръгва плавно, разгъва се по равното, после бавно се изкачва, докато стигне първото селце. Не си спомням дали навсякъде е така, но тук при всяко преминаване през село, задължително се минава покрай гробище. Може би да напомни, че всичко рано или късно свършва два метра под земята. Пътят ту се спуска стремително надолу, ту стръмно се изкачва, ту заобикаля ниски хълмчета и се вие край тях. На две места се пресича с железния път. Срещата им е потресаваща, особено ако самият ти се возиш в някоя раздрънкана бричка. Прелезите са неравни и минаването през тях трябва да става много бавно, като да се усети достолепието на старината, докато всички в колата се тресат неудържимо. И тъкмо се радваш, че си минал през това препятствие, следва друго - задължително следват мостове - с еднопосочно движение. Единият е на ляв завой, другият - на десен. Първият е обикн ...