22 mar 2020, 9:35

Безвремие

  Ensayos
2.2K 4 9

  Погълна Короната времето. Кой ден сме днес? Безвремие! Както някой се изрази: "Спираме часовника!". Спираш часовника! А, времето? Него как ще спреш? То си тече. Тихо, неусетно. Отнася мисли, думи, чувства. И, някак сме изпразнени, дезинфекцирани! Като живи мумии. Търсим нещо, което да раздвижи, да ангажира мисълта. Да се усетим живи. И все по-трудно го намираме това нещо. Като знам, как съм мечтала да имам време за любимите неща! Сега имам много време! И пак не е за тях. Те, някак не ме блазнят. Искам да заспя и да се събудя в свят със време. С работещи часовници! Със забързани хора! Искам да чуя звуците на живота! Някой бърза за работа, други вече работят, срещат се хора и свободно се прегръщат! Заведенията са разпънали чадъри.... Чува се говор, шум от коли, детска глъч...

  Когато се събудих днес, пак си беше безвремие. Добре, че петлите кукуригаха, а патките пакаха! Ох! Още един изгубен ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тианче! Добро и здраво утро! Благодаря, че си надникнала и харесала нещо! Виж каква лоша врачка съм! Как ми се иска да не бях познала!
  • Жива и зрава, Руми!
  • Разбира се, Краси! Ще отмине и това! Преди време четох една прекрасна българска книга. "Няма да е все така". И там е втъкан този мотив. Без да ставам досадна... Пази Боже! Но моята природа е хамелеонска. Аз мога и често се поставям в чужди роли. Това ми помага да осмисля нещата, да бъда обективна, да не съдя, а да разбирам. Само така можеш да правиш правилните, полезни избори. И, сега, лишена от впечатленияю от нуждата да решавам... все пак, имам вече впечатления за изолацията. Това не е първата ми публикация по темата. Имам стих "Крепост". Там изолацията е избор, а не принуда, но ефекта е същия. Който иска, може да го види. Много ти благодаря за коментара. И, ще ми се да разберете, че не става въпрос за мен, а това е нещо, което тежи на масовия изолиран човек. И, понеже няма как, да помислим, как да разнообразим самотата.
  • Човек е социално животно. Но е сам. И това, че е сам от началото до края само понякога го разбира. Когато му се наложи да бъде наистина сам- и в буквалния и в преносния смисъл. Случвало ми се е и без да има пандемия или изолация. И всичко е в главата. Ако там има ред и спокойствие, и физиката оцелява. Но..даже само пълната тишина може да докара някои хора до лудост. Хареса ми споделеното, Марги! И не отричам, че близостта с природата е голямо изцеление. А за понятието "време" - аз съм последният който може да ти каже нещо оптимистично относно неговото съществуване, извън бръмбарите в главата. И това ще мине, нали Соломоне
  • Ами, работиш. А, ние сме изолирани. Така живеят изолираните. Добре, че има телефони и интернет. Ако времето не беше такова непостоянно, можеше да се работи по двора, ама... Човекът трябва да е зает умствено и физически. Иначе се разпада. На ясно съм, че тази изолация е нужна и е малкото зло. Но, не ми става по-лесно. Не се оплаквам. Споделям. Никой няма спомен за такова нещо. То си струва да се изследва. Аз го изследвам. Със сигурност, тази ситуация няма да е последна.

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...