22 мар. 2020 г., 09:35

Безвремие

Эссе

2.2K 4 9

Погълна Короната времето. Кой ден сме днес? Безвремие! Както някой се изрази: "Спираме часовника!". Спираш часовника! А, времето? Него как ще спреш? То си тече. Тихо, неусетно. Отнася мисли, думи, чувства. И, някак сме изпразнени, дезинфекцирани! Като живи мумии. Търсим нещо, което да раздвижи, да ангажира мисълта. Да се усетим живи. И все по-трудно го намираме това нещо. Като знам, как съм мечтала да имам време за любимите неща! Сега имам много време! И пак не е за тях. Те, някак не ме блазнят. Искам да заспя и да се събудя в свят със време. С работещи часовници! Със забързани хора! Искам да чуя звуците на живота! Някой бърза за работа, други вече работят, срещат се хора и свободно се прегръщат! Заведенията са разпънали чадъри.... Чува се говор, шум от коли, детска глъч...

Когато се събудих днес, пак си беше безвремие. Добре, че петлите кукуригаха, а патките пакаха! Ох! Още един изгубен ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Тианче! Добро и здраво утро! Благодаря, че си надникнала и харесала нещо! Виж каква лоша врачка съм! Как ми се иска да не бях познала!

2020-11-18T07:53:08+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Жива и зрава, Руми!

2020-03-23T15:09:51+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Разбира се, Краси! Ще отмине и това! Преди време четох една прекрасна българска книга. "Няма да е все така". И там е втъкан този мотив. Без да ставам досадна... Пази Боже! Но моята природа е хамелеонска. Аз мога и често се поставям в чужди роли. Това ми помага да осмисля нещата, да бъда обективна, да не съдя, а да разбирам. Само така можеш да правиш правилните, полезни избори. И, сега, лишена от впечатленияю от нуждата да решавам... все пак, имам вече впечатления за изолацията. Това не е първата ми публикация по темата. Имам стих "Крепост". Там изолацията е избор, а не принуда, но ефекта е същия. Който иска, може да го види. Много ти благодаря за коментара. И, ще ми се да разберете, че не става въпрос за мен, а това е нещо, което тежи на масовия изолиран човек. И, понеже няма как, да помислим, как да разнообразим самотата.

2020-03-23T07:12:59+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Човек е социално животно. Но е сам. И това, че е сам от началото до края само понякога го разбира. Когато му се наложи да бъде наистина сам- и в буквалния и в преносния смисъл. Случвало ми се е и без да има пандемия или изолация. И всичко е в главата. Ако там има ред и спокойствие, и физиката оцелява. Но..даже само пълната тишина може да докара някои хора до лудост. Хареса ми споделеното, Марги! И не отричам, че близостта с природата е голямо изцеление. А за понятието "време" - аз съм последният който може да ти каже нещо оптимистично относно неговото съществуване, извън бръмбарите в главата. И това ще мине, нали Соломоне

2020-03-22T23:53:07+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ами, работиш. А, ние сме изолирани. Така живеят изолираните. Добре, че има телефони и интернет. Ако времето не беше такова непостоянно, можеше да се работи по двора, ама... Човекът трябва да е зает умствено и физически. Иначе се разпада. На ясно съм, че тази изолация е нужна и е малкото зло. Но, не ми става по-лесно. Не се оплаквам. Споделям. Никой няма спомен за такова нещо. То си струва да се изследва. Аз го изследвам. Със сигурност, тази ситуация няма да е последна.

2020-03-22T18:48:21+02:00