22 мар. 2020 г., 09:35

Безвремие 

  Эссе
380 4 9

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тианче! Добро и здраво утро! Благодаря, че си надникнала и харесала нещо! Виж каква лоша врачка съм! Как ми се иска да не бях познала!
  • Жива и зрава, Руми!
  • Разбира се, Краси! Ще отмине и това! Преди време четох една прекрасна българска книга. "Няма да е все така". И там е втъкан този мотив. Без да ставам досадна... Пази Боже! Но моята природа е хамелеонска. Аз мога и често се поставям в чужди роли. Това ми помага да осмисля нещата, да бъда обективна, да не съдя, а да разбирам. Само така можеш да правиш правилните, полезни избори. И, сега, лишена от впечатленияю от нуждата да решавам... все пак, имам вече впечатления за изолацията. Това не е първата ми публикация по темата. Имам стих "Крепост". Там изолацията е избор, а не принуда, но ефекта е същия. Който иска, може да го види. Много ти благодаря за коментара. И, ще ми се да разберете, че не става въпрос за мен, а това е нещо, което тежи на масовия изолиран човек. И, понеже няма как, да помислим, как да разнообразим самотата.
  • Човек е социално животно. Но е сам. И това, че е сам от началото до края само понякога го разбира. Когато му се наложи да бъде наистина сам- и в буквалния и в преносния смисъл. Случвало ми се е и без да има пандемия или изолация. И всичко е в главата. Ако там има ред и спокойствие, и физиката оцелява. Но..даже само пълната тишина може да докара някои хора до лудост. Хареса ми споделеното, Марги! И не отричам, че близостта с природата е голямо изцеление. А за понятието "време" - аз съм последният който може да ти каже нещо оптимистично относно неговото съществуване, извън бръмбарите в главата. И това ще мине, нали Соломоне
  • Ами, работиш. А, ние сме изолирани. Така живеят изолираните. Добре, че има телефони и интернет. Ако времето не беше такова непостоянно, можеше да се работи по двора, ама... Човекът трябва да е зает умствено и физически. Иначе се разпада. На ясно съм, че тази изолация е нужна и е малкото зло. Но, не ми става по-лесно. Не се оплаквам. Споделям. Никой няма спомен за такова нещо. То си струва да се изследва. Аз го изследвам. Със сигурност, тази ситуация няма да е последна.
  • Бие за последно? Клюки? Не знам. Обърках дните, в които не съм виждала, или чувала човек извън домакинството. За какви клюки говорите? Сериали? Има ли нови? Където и да чукна - само за пандемията! Домакинствам, не строя, или преустройвам! Сиреч, работата не е много и е рутинна. Глезотия? Не знам. Мозъкът иска активност. Това не е глезотия. Но, всеки гледа и чувства различно. Благодаря ви за коментарите, Наде и Марианче!
  • Не е време за сън, Марго! И нито един ден, в който живеем (различно от живи сме), не е изгубен. Аз не зная значението на думата скука. Всъщност зная го - сериали, празни приказки, клюки. Спряло било времето? Лети! За тези, за които часовникът бие за последно...
  • Успяваш ли? Каква е тайната на този успех?
  • Привет, Младене! Благодаря!
Предложения
: ??:??