Безвремието е мое
Усмивката ми е излишна. За кого да разливам устни в нещо толкова велико? За кого да отронвам смеха си? Вече няма какво да блести в очите ми. Малката мъждукаща свещ, успяла да надвие времето и да съхрани своята сила, угасна. Сълзите ми бяха толкова тежки и изпълнени с болка, че заличиха пламъчето, задушавайки го в разширените ми зеници. За какво да се събуждам и тази сутрин?За болката и всичко непредсказуемо, което ме очаква или за невъзможните ми копнежи? Нежността ми е ненужна. Заключих я в себе си и ревностно ще я пазя - тя не е достъпна, както преди. Мога ли отново да бъда мила, нежна, чувствителна?Не! Надменен поглед, празни студеносини очи, вдигната глава, а насъбраната болка изливам извън себе си, разчупвайки собствените си задръжки. И нямам очи, за да видя непристойното си поведение, а и не искам. Гримът изкусно скрива детински чистото излъчване. Превръщам се в изкушение - горчиво от своята сладост. Красива фасада - нищо повече. Дрехите, откриващи възможно пове ...