В края на 2002-ра година.
Полет от София, за Атина – Гърция
Плахо се настанявам в чакалнята на Летище София. След доста обстойна проверка на пътните документи, кратък разпит за „целта на пътуването” ми и „Приятен полет”, най-накрая мога да отдъхна от цялата тази агония. Страхът дали няма да ме върнат, поставяйки черен печат на паспорта ми, който успях да взема едва преди два дни, изчезна. Но временно...
Преди три месеца
Все пак, ме върнаха от границата и бяха поставили този, така наречен „черен печат”, без някой да ми обясни защо, без дори една дума на английски или на български, „просто и ясно”, с две думи на гръцки, които не разбрах, ми връчиха паспорта обратно. Някой ми подсказа, че са ме върнали и трябва да сваля багажа си от автобуса. Валеше дъжд като из ведро. Нямах чадър. Припомних на себе си, че трябва да чакам автобуса на същата фирма, който щеше да пристигне на ГКПП Кулата, посока София, след полунощ. Сега бе към 22:00 часа. Позорно завръщане обратно към нищетата, към мизерия ...