Болезнена раздяла
В пустата градинка седяха мъчаливо четири деца. Всяко от тях гледаше на някаде. Душите им плачеха тихо, но никой не проронваше и една сълза, за да не разстрои още повече останалите. Всеки от тях гледаше към някое любимо място в градинката. Тя беше изпълнена с радостните им викове само до преди няколко дена. Тук бяха изживяли детството си и в радости и в тъги, но никога не се разделяха и не спираха да се подкрепят. Но сега всяко едно от четирите деца, превърнали се вече в млади жени и мъже, трябваше да поеме по своя път. Най-малкото момиче, което беше на прага на женствеността, заминаваше с родителите си за големия град. Там щеше да получи добро образование и сигурно бъдеще. До него седеше малко по-голямо момиче. То имаше страшен усет за изкуството и отиваше в някакво си далечно градче да учи в специално училище. Момчето, което беше до нея, щеше да си търси късмета някъде в чужбина. Но най-тежка беше съдбата на последния - висок, слаб, много умен. Той винаги умееше да ги развесели и утеши. Но сега нямаше да има кого да утешава, защото приятелите му поемаха по пътя си и той оставаше сам. Всеки ден щеше да гледа опустялата градинка, в която преживя толкова мого с приятелите си.
Тишина... от очите на най-малкото момиченце паднаха няколко сълзи, но то много бързо ги изтри. Измина доста време в тишина. Вече нямяше как, трябваше да се разделят. В тишината се чу клаксон на кола. Децата трябваше да потеглят. По-голямото момиче и едно от момчетата потеглиха към гарата, а по-малкото момиче се отправи към колата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мила Костова Todos los derechos reservados
