Болка..
Няма заглавие, защото не успях да измисля подходящо... Писано е
Хората те изненадват, не знаеш кога са срещу теб и кога пазят гърба ти. С мен едва ли има някой или поне в този момент. Толкова много болка се е насъбрала в съществото ми, че едва ли някога ще се отърва от нея. Шибаният живот е виновен! Предлага ти едно голямо нищо! Това, което искаш, това, за което копнееш, това, за което ти пука, в повечето случаи е прекалено далеч. Докато достигнеш до него, минава време. Време, изпълнено с болка. Болка, раздираща гърдите ти и правеща незаздравяващи лесно рани. Рани, които тлеят и прогарят, оставяйки след себе си кървящи белези. А те полузаздравели могат да отворят раните отново. А бъдат ли отворени, биват още по-болезнени, още по-големи, още по-трудно заздравяващи и оставящи още белези. Още белези, които продължават да те измъчват, убивайки те бавно. Пътят до нещото също не е лек – студ, жега, урагани. Имаш чувството, че колкото повече се доближаваш, толкова повече То се отдалечава. Толкова повече болката расте и надеждата отслабва, че смъртта може би е единственият лек. Лек, с който си мислим, че слагаме край – Мръсна, Долна лъжа! Болката остава и продължава да те преследва и измъчва. Дори в пъкъла те следва неотлъчно, като се опитва да доразруши и последния живец, останал в теб. И като се замислим, разбираме, че нямаме голям избор. Или продължаваме да се борим за желаното, или се предаваме. Слагаме край на скапания си живот, като оставяме болката да убие останалото!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
