Малкото момиченце се запъти към своята стаичка с любимата си кукла в ръка. По бузите му се стичаха солени и горчиви сълзи. Те падаха върху куклата, сякаш тя ги поемаше, а заедно с тях и цялата болка, която кървеше в детската душа. Та за какво толкова може да плаче едно малко и глупаво момиченце, което нямаше никаква представа за живота и неговите безбройни измерения??? Да, имаше за какво! Някога, преди много време, момиченцето си имаше най-добър приятел (освен кукличката си) и беше с него почти по цял ден - говореха си, играеха си и се разбираха перфектно. Не, приятелят й не беше човек, не беше животно, дори не беше живо същество. Беше един огромен, стар и много красив бор, който момиченцето намери, когато отиде в близката гора, заедно с баща си. Тя така се влюби в красотата на дървото, че не можеше и за миг да се откъсне от него. Той я скриваше в клоните си и я обгръщаше с любов. Там имаше толкова много място... Толкова много разбиране. Когато й беше тъжно, тя просто се сгушваше в няк ...