Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата година там! Дойдоха. Качихме се в ладата. Тогава имаха лада, тогава не бяха още женени, Васето и Инчето, тогава... Ладата не можа да запали - наложи се да бутаме... Тръгна, минутите течаха бавно... Беше дванайсет без двайсет...
Някъде пред кино "Петър Берон" двигателят на колата пак изключи. Пак излязохме да бутаме. Нямахме мобилни телефони, да звънна на свекървата да питам дали бебето не се е събудило, докато се тюхкахме... След пет минути напразни усилия, тръгнахме пеш към НДК. Веселба. Снегът валеше като невидял. Стигнахме в дванайсет без пет. Хората пееха, смееха се, пиеха твърд алкохол, за да се стоплят.
Беше ми трудно и объркано времето тогава. Приятелите ми заминават за чужбина, също толко ...