Бъдещето на моя град
"Националист - това е естественото
ми агрегатно състояние."
Тези думи на Николай Хайтов са фундаментализмът, който
непрекъснато ме кара да мисля за това как хората не оценяват и
омаловажават родните си места като огнище на най-значим период
от живота им. Периодът, в който са се формирали като личности!
За нас това огнище е Каварна! Мястото, което калиграфира
страниците на книгата, съхранила всички онези спомени за
безгрижно детство и, наситено със светли тонове, юношество.
Това е мястото, което ще ни приютява безусловно винаги,
когато сме се уморили от дългия път на радости и неволи, или
просто искаме да се върнем към спомена за детските години,
изпълнени с надежда и увереност в това, че сме стойностни хора,
готови да докажат себе си и да издържат изпита на времето.
През дванадесетте години учебен период, мечтата на
всички ни бе една - настъпването на дългочаканата 2007 година,
която ще сложи край на изпитвания и оценки, отговорности и
задължения.
Днес - всички ние си даваме равносметка, че изпитите,
оценките, отговорностите и задълженията тепърва започват,
комплектовани с надеждата за реални успехи и красиво бъдеще!
Бъдеще, част от което е Каварна!
Мисля, че прекалено нереалистично би било да описвам
как си представям нашето малко Отечество! Като че ли в днешно
време, външният облик би бил едно прекрасно допълнение към
прогресирала и икономически стабилна Каварна, но не и най-важното!
В мойте представи това е мястото - нашият дом, който трябва да
задържи децата си тук. Защото това е бъдещето на моя град -
младите хора, които да устроят населеното място, което обитават, така
че да се чувстват по начина, по който се чувстват в личното си
пространство.
Прогресивността като процес е плод на общи усилия,
общи мечти и цели. Смятам, че това трябва да се превърне в наш
основен устрем и апогеят ще настъпи тогава, когато този устрем бъде
факт!
Включвайки телевизора, най-често ставаме свидетели на
многобройни статистики, отразяващи процента емигранти. Това е нещото,
с което трябва да се преборим - с желанието си да напуснем "родната
стряха", за да бъдем част от териториалната площ на някой голям град,
в който спокойствието и душевната хармония са привидно притежание,
чрез което лъжем самите себе си.
Според мен бъдещето на града е онази съвършена частичка,
която всеки от нас притежава и която трябва да отдели, за да може
обликът на Каварна да достигне до съвършенството на приказния свят
и вълшебството на истинското чувство...
В последните няколко години наблюдаваме интензивно
развитие на културата в Каварна. Сякаш именно с това се поставя
началото на изграждане бъдещето на един град, който перспективно
очертава облика си на курортен кът, който да съхрани традициите на
българите като нация с достойно минало и обнадеждаващо бъдеще.
Щастлива съм от факта, че можем да се похвалим с фестивал
като този, на който ставаме свидетели вече четири години - "С България в
сърцето." Това е фестивалът, който събужда у всички ни спомена за
събития, останали в историята като доказателство за силните дух и вяра
на българина и за велики личности, доказали себе си във времето.
Личности, за който най-строгият съдник - историята, непрекъснато говори.
Акцентувах върху този факт, защото смятам, че народ без минало
няма бъдеще и съм сигурна, че докато Каварна върви по пътя на
осъвременяване, помнеща и ценяща всичко българско, ще си осигури
онова бъдеще на културен център, за което всеки град мечтае...
© Михаела Михайлова Todos los derechos reservados