Бъдещето на моя град

               "Националист - това е естественото

                         ми агрегатно състояние."

Тези думи на Николай Хайтов са фундаментализмът, който

непрекъснато ме кара да мисля за това как хората не оценяват и

омаловажават родните си места като огнище на най-значим период

от живота им. Периодът, в който са се формирали като личности!

За нас това огнище е Каварна! Мястото, което калиграфира

страниците на книгата, съхранила всички онези спомени за

безгрижно детство и, наситено със светли тонове, юношество.

Това е мястото, което ще ни приютява безусловно винаги,

когато сме се уморили от дългия път на радости и неволи, или

просто искаме да се върнем към спомена за детските години,

изпълнени с надежда и увереност в това, че сме стойностни хора,

готови да докажат себе си и да издържат изпита на времето.

През дванадесетте години учебен период, мечтата на

всички ни бе една - настъпването на дългочаканата 2007 година,

която ще сложи край на изпитвания и оценки, отговорности и

задължения.

Днес - всички ние си даваме равносметка, че изпитите,

оценките, отговорностите и задълженията тепърва започват,

комплектовани с надеждата за реални успехи и красиво бъдеще!

Бъдеще, част от което е Каварна!

Мисля, че прекалено нереалистично би било да описвам

как си представям нашето малко Отечество! Като че ли в днешно

време, външният облик би бил едно прекрасно допълнение към

прогресирала и икономически стабилна Каварна, но не и най-важното!

В мойте представи това е мястото - нашият дом, който трябва да

задържи децата си тук. Защото това е бъдещето на моя град -

младите хора, които да устроят населеното място, което обитават, така

че да се чувстват по начина, по който се чувстват в личното си

пространство.

Прогресивността като процес е плод на общи усилия,

общи мечти и цели. Смятам, че това трябва да се превърне в наш

основен устрем и апогеят ще настъпи тогава, когато този устрем бъде

факт!

Включвайки телевизора, най-често ставаме свидетели на

многобройни статистики, отразяващи процента емигранти. Това е нещото,

с което трябва да се преборим - с желанието си да напуснем "родната

стряха", за да бъдем част от териториалната площ на някой голям град,

в който спокойствието и душевната хармония са привидно притежание,

чрез което лъжем самите себе си.

Според мен бъдещето на града е онази съвършена частичка,

която всеки от нас притежава и която трябва да отдели, за да може

обликът на Каварна да достигне до съвършенството на приказния свят

и вълшебството на истинското чувство...

В последните няколко години наблюдаваме интензивно

развитие на културата в Каварна. Сякаш именно с това се поставя

началото на изграждане бъдещето на един град, който перспективно

очертава облика си на курортен кът, който да съхрани традициите на

българите като нация с достойно минало и обнадеждаващо бъдеще.

Щастлива съм от факта, че можем да се похвалим с фестивал

като този, на който ставаме свидетели вече четири години - "С България в

сърцето." Това е фестивалът, който събужда у всички ни спомена за

събития, останали в историята като доказателство за силните дух и вяра

на българина и за велики личности, доказали себе си във времето.

Личности, за който най-строгият съдник - историята, непрекъснато говори.

Акцентувах върху този факт, защото смятам, че народ без минало

няма бъдеще и съм сигурна, че докато Каварна върви по пътя на

осъвременяване, помнеща и ценяща всичко българско, ще си осигури

онова бъдеще на културен център, за което всеки град мечтае...