България е велика страна, прелестна земя. С древна история, раждаща велики умове, борбени и бурни личности. Страна дала на света много, но и загубила много.Обичам България и за нея бих дала всичко! Някой ден няма да ме има, но България ще пребъде. Затова смятам, че трябва да й дам нещо. Длъжна съм да го направя, заради всички онези славни българи , дали живота си в името на България.
Това, което мисля че съм направила за България, е че я обичам с цялото си сърце; че живея, раста и се развивам в нейните предели. Но всичко сторено стига до тук. Това, което мисля да направя, е нещо много по – голямо от простото живеене на нейната територия. Мечтата ми е да накарам всеки един българин да е доволен, че вижее в България, а онези които са далеч, да се завърнат в родната си земя. Иска ми се да се промени мисленето на съвременния българин. Вярвам, че успехът е там, където има единодушие. Ако всеки от нас даде най – доброто от себе си, ще получим всичко онова, за което копнеем.
Става ми тежко при мисълта за народа ми, който след петвековно робство, не оценява свободата и суверенитета си. Болно ми е, че младите бягат от традиционния български дух, подражават на запада и мислят, че всичко, което те творят е най- доброто. А не е така – България е дала много на света. Векове наред се доказва, че е една от най – добрите. И тези млади хора напускат родината си, мислейки че там някъде всичко ще им е уредено. Забравят, обаче че далеч от тук са нищо, хора ,,втора ръка” и малцина са тези, които успяват да се реализират.
,,Обичам” е глагол, който не ми достига, за да изразя преклонението, възхищението и обожанието си към скъпата ми България, и към всички благородни и добри хора, които живеят в нея. България не заслужава много от нещата в съвремието ни – измамни и подкупни политици, които не ги е грижа за добрия български народ; българи, бягащи надалеч; българи, неоценяващи историята си и неговата вековна култура; българи, срамуващи се да се нарекат такива. България заслужава едно нещо – просто да бъде обичана на първо място от народа си, а след това да спечели преклонението на другите страни.
Усещам огромна сила в себе си, ентусиазъм, воля и жажда за борба, желание да покоря всякакви върхове – всичко съхранено в българския дух от векове. Чувствам Ботевия патриотизъм и отказа от личното щастие в името на родината; ентусиазма на Левски, чувам в мислите си словата на Вазов :
,, Перущице бледна, гняздо на герои,
... Твойте чеда бяха силни в трудний час,
Твойта гибел беше тържество за нас...
Ти с твойта смърт страша и храбри моми
Картаген надмина, Спарта засрами.”
Силата, която ме обладава е равносилна на героизма на тези, които са дали живота си за България – било то в бой или чрез слова.
Зная, че ще е трудно да се промени това, вкоренено от векове мислене на българите, но ние имаме нужда от САМОЧУВСТВИЕ и САМООЦЕНЯВАНЕ. Имаме нужда от млади хора, които да обединят силите си – съгласна съм да бъда една от тях. Ще отправям слова до всички българи да се завърнати до всички, които ще дойдат след мен - но един живот няма да ми стигне. Готова съм да стана учител, писател, оратор, политик, доктор, певец, танцьор и какво ли не още, но да покажа на НАС, на моя народ, че сме най – добрите.
Убедена съм (така, както вярвам във възможностите си), че ако всеки поне малко се замисли за това и даде най – доброто от себе си в това, с което се занимава, България ще получи своя разцвет. Просто имаме нужда от вярващи в себе си, амбициозни, умни и можещи хора. Аз вярвам, вярвайте и вие. България ще Бъде!
© София Русева Todos los derechos reservados
""Картаген надмина, Спарта засрами.”
Силата, която ме обладава е равносилна на героизма на тези, които са дали живота си за България – било то в бой или чрез слова."
Браво!