Чаках!
1 мин за четене
"Чаках те да се върнеш и тази поредна вечер сама,
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга.
Бях поразена от зловещата тишина и тъмнина, докато нещо не проблесна
през прозореца фаровете на твоята кола и не чух тропота от входната врата.
Почти заспала те усетих как промъкна се до мен и целуна моята ръка...
Тогава аз усетих онази хладнина, която всеки чувства при наличието на друга жена...
Мислех си той ще я забрави, те е просто лъжа, няма още дълго да заспивам сама!
Една вечер аз отново те чаках сама седнала, с чаша вино в ръка...И ето ти се прибра
доиде при мен и целуна моята уста - с малко страх, прегърна ме, но с плахота и без да
мине много време ние се отдадохме на греха...Помислих си "Никога вeче няма да стоя сама"...
В оковите на нощта аз чувах само звука на греха и ласките на горещите ни тела, но какво стана изведнъж,
бях останала сама в нощта и отекващия звук на името на жена, произлязъл от твоята уста!!!
В този момент си казах "Каква е тя?"...,о Господи бях толкова объркана. Мислех, че тя е била
само една посредствена игра:?
Исках да те попитам толкова много неща, Защо? Как?, исках да те попитам толкова неща,
но не можех, лежах там без дори и да обеля дума една...
Нима ми беше длъжен, затова ли беше греха в нощта ???
Не знам, не искам и да знам, но дано да бъдеш щастлив и в деня в който ще носиш роза
в ръка, но не за нея, а за гроба на жена, жена ,чието единствено желание беше да не те чака сама!!!
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга.
Бях поразена от зловещата тишина и тъмнина, докато нещо не проблесна
през прозореца фаровете на твоята кола и не чух тропота от входната врата.
Почти заспала те усетих как промъкна се до мен и целуна моята ръка...
Тогава аз усетих онази хладнина, която всеки чувства при наличието на друга жена...
Мислех си той ще я забрави, те е просто лъжа, няма още дълго да заспивам сама!
Една вечер аз отново те чаках сама седнала, с чаша вино в ръка...И ето ти се прибра
доиде при мен и целуна моята уста - с малко страх, прегърна ме, но с плахота и без да
мине много време ние се отдадохме на греха...Помислих си "Никога вeче няма да стоя сама"...
В оковите на нощта аз чувах само звука на греха и ласките на горещите ни тела, но какво стана изведнъж,
бях останала сама в нощта и отекващия звук на името на жена, произлязъл от твоята уста!!!
В този момент си казах "Каква е тя?"...,о Господи бях толкова объркана. Мислех, че тя е била
само една посредствена игра:?
Исках да те попитам толкова много неща, Защо? Как?, исках да те попитам толкова неща,
но не можех, лежах там без дори и да обеля дума една...
Нима ми беше длъжен, затова ли беше греха в нощта ???
Не знам, не искам и да знам, но дано да бъдеш щастлив и в деня в който ще носиш роза
в ръка, но не за нея, а за гроба на жена, жена ,чието единствено желание беше да не те чака сама!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Атанасова Todos los derechos reservados
Затова и казах, че ти си авторът и ти решаваш.