20.09.2005 г., 22:15 ч.
Чаках!
1 мин за четене
"Чаках те да се върнеш и тази поредна вечер сама,
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга.
Бях поразена от зловещата тишина и тъмнина, докато нещо не проблесна
през прозореца фаровете на твоята кола и не чух тропота от входната врата.
Почти заспала те усетих как промъкна се до мен и целуна моята ръка...
Тогава аз усетих онази хладнина, която всеки чувства при наличието на друга жена...
Мислех си той ще я забрави, те е просто лъжа, няма още дълго да заспивам сама!
Една вечер аз отново те чаках сама седнала, с чаша вино в ръка...И ето ти се прибра
доиде при мен и целуна моята уста - с малко страх, прегърна ме, но с плахота и без да
мине много време ние се отдадохме на греха...Помислих си "Никога вeче няма да стоя сама"...
В оковите на нощта аз чувах само звука на греха и ласките на горещите ни тела, но какво стана изведнъж,
бях останала сама в нощта и отекващия звук на името на жена, произлязъл от твоята уста!!!
В този момент си казах "Каква е тя?"...,о Господи бях толкова объркана. Мислех, че тя е била
само една посредствена игра:?
Исках да те попитам толкова много неща, Защо? Как?, исках да те попитам толкова неща,
но не можех, лежах там без дори и да обеля дума една...
Нима ми беше длъжен, затова ли беше греха в нощта ???
Не знам, не искам и да знам, но дано да бъдеш щастлив и в деня в който ще носиш роза
в ръка, но не за нея, а за гроба на жена, жена ,чието единствено желание беше да не те чака сама!!!
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга.
Бях поразена от зловещата тишина и тъмнина, докато нещо не проблесна
през прозореца фаровете на твоята кола и не чух тропота от входната врата.
Почти заспала те усетих как промъкна се до мен и целуна моята ръка...
Тогава аз усетих онази хладнина, която всеки чувства при наличието на друга жена...
Мислех си той ще я забрави, те е просто лъжа, няма още дълго да заспивам сама!
Една вечер аз отново те чаках сама седнала, с чаша вино в ръка...И ето ти се прибра
доиде при мен и целуна моята уста - с малко страх, прегърна ме, но с плахота и без да
мине много време ние се отдадохме на греха...Помислих си "Никога вeче няма да стоя сама"...
В оковите на нощта аз чувах само звука на греха и ласките на горещите ни тела, но какво стана изведнъж,
бях останала сама в нощта и отекващия звук на името на жена, произлязъл от твоята уста!!!
В този момент си казах "Каква е тя?"...,о Господи бях толкова объркана. Мислех, че тя е била
само една посредствена игра:?
Исках да те попитам толкова много неща, Защо? Как?, исках да те попитам толкова неща,
но не можех, лежах там без дори и да обеля дума една...
Нима ми беше длъжен, затова ли беше греха в нощта ???
Не знам, не искам и да знам, но дано да бъдеш щастлив и в деня в който ще носиш роза
в ръка, но не за нея, а за гроба на жена, жена ,чието единствено желание беше да не те чака сама!!!
© Симона Атанасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
браво миличко!!! наистина е хубаво но човекът за който е писано не го заслужава!
-
Разбира се, че няма нищо лошо, ако не е преживяно
Затова и казах, че ти си авторът и ти решаваш. -
е миличка за мое съжаление е приживяно, но с разлика в това че аз съм жива а геройнята ми не е!И дори да не е приживяно нещо лошо има ли ?
-
Видях, че си на 16 години... това преживяно ли е или просто някаква странна фантазия? Май по-скоро е второто? Е, ти си авторът и ти решаваш
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
