Утре става една година. Знам, че за тебе няма никакво значение. Знам, че точно преди година ти ме сложи в шкафа със стари спомени, който заключваш с ключа от сърцето си и не отваряш никога, освен когато ти се налага да оставиш още един такъв. Там дълбоко в себе си. Да прашасва с другите такива, докато го забравиш и просто някой ден, когато се събереш с твоята най-добра приятелка, ще бръкнеш в тъмния шкаф заради сантимента, който е провокиран от някоя и друга бира. Бавно ще изтупаш спомена от прахта, евентуално може и да го погалиш с някоя и друга усмивка и това ще бъде всичко.
За мене обаче нещата не стоят точно така. Аз все още те нося като част от мен в сърцето си. Все още се усмихвам, когато видя роза. Все още се просълзявам, макар че никак не е типично за мен, когато си купувам бадеми, защото те ми напомнят за очите ти. Все още помня, когато сплитах косата ти. Как ти обещах да го правя всяка сутрин за теб и твоята дъщеря. Помня как се криехме по тъмните ъгълчета и как намирахме вре ...