Човек – господар на себе си и природата или инструмент на бог
Дали човек сам кове съдбата си или всяка негова стъпка е съгласувана с желанията на бог? Този въпрос мъчи човечеството от векове. И двете твърдения носят със себе си своята логика и нелогичност. И все пак, кое е по-правилното? Те са били превърнати в девизи на някои от най-значителните епохи в историята.
В Средновековието, а и по-рано, бог е бил смятан за единствен източник на власт и мощ и че всяко единично действие се е случвало по негово желание. Погледнато от наша гледна точка, обаче, това изглежда до голяма степен глупаво, дори комично. На дневен ред излиза въпроса “Съществува ли изобщо бог?”. Човек започва да разглежда околния свят и да разсъждава “А нима това е великото Божествено сътворение?”. Що за бог би позволил да се получи картината, която виждаме сега, и от която сме част самите ние – бедните стават по-бедни, богатите – по-богати; тероризъм е залял целия свят и безопасно място на планетата няма; и още много други “неточности”, които е допуснал бог. Йосарян от “Параграф 22” го описва по един изключително колоритен начин “Какъв колосален, безсмъртен некадърник!”. Аз лично не бих могъл да вярвам в подобна най-висша мощ над Вселената.
От друга страна има един немалък брой хора, които вярват, че бог съществува и то такъв, какъвто е представен по книгите. Те се уповават на него и смятат, че са просто инструмент в неговите ръце. Великият Цезар казва: “Хората охотно вярват в онова, което желаят”. Не мога да кажа дали господ управлява човек и дали изобщо съществува, но не мога да вярвам, че нямам личен избор. Най-точно мнението ми по въпроса се изразява с мисълта на Сенж Генсбург, а именно: “Човек е създал божествата, обратното все още не е доказано”.
Оттук стигаме до опозиционното твърдение на горното – “Човек е господар на себе си и на природата”. Що се отнася до това дали имаме власт над природата, бих казал, че това е най-абсурната мисъл, която може да ни мине през главите. Стотици хиляди загиват от земетресения ежегодно; вулкани изригват и оставят цели градове опожарени и опустошени; и разбира се да не забравяме най-покъртителната трагедия в последно време, а именно – чудовищното цунами през 2004, отнело живота на десетки хиляди и оставило още толкова без домове по преговете на Шри Ланка и Тайланд; и един малко по-глобален пример – през 2002 – в зората на Новото хилядолетие – астероид с големината на Тунгуския се размина с планетата ни на разстояние по-малко от половината на това между Земята и Луната. Този сблъсък би означавал едно-единствено нещо – гибел. Тези, а и още много други факти, водят безспорно до мисълта за безсилието на човек пред майката природа.
А дали човек е господар на собственото си битие – тук вече въпросът опира до оптимизъм и песимизъм. Ако даден индивид се стреми към нещо с всички сили и вярва, че може да го постигне – шансът е голям. Паоло Куелю казва: “Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства”. Разбира се думичката “късмет” трябва да ни спохожда от време на време, но основата е волята за победа и оптимизмът. Никой не се е родил научен и на никого не му е било обещано сбъдване на мечтите. Точно затова смятам, че ние сме тези, които трябва да изградим съдбите си и да превърнем мечтите си в реалност. И най-важното – ние можем да го направим. Жив пример за това е героят на Даниел Дефо – Робинзон Крузо, който създава не какво да е, а нова цивилизация, нов свят. Това потвърждава идеята, че човек е демиург на собствения си живот и много малко неща могат да му се опрат по пътя към целта, която преследва.
Човек е могъщо същество, което може да постигне много и като индивид, и като вид. Той просто не трябва да злоупотребява с мощта, която притежава и да познава добре границите й. Ако тези условия бъдат изпълнени, то твърдението “Всичко е възможно. Невъзможното просто отнема повече време”, е в сила за всекиго.
© Йосарян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
За мен написаното е много точно и много правилно, а и това че го е написал млад човек е обнадеждаващо.Подкрепям напално мнението на автора.
-
Да, наистина сте отделили доста време в безсмислени спорове и хабене на нерви... Едно е ясно: според едни, има Бог, според други - не. Тази дилема не е от вчера, няма да трае и до утре. Колкото и да искаме всички да повярваме, че има Бог и всичките чудеса и добрини са негово дело, а злото... злото е нещо, срещу което не можем да се преборим... няма как да стане. Винаги ще има разногласия, а пък погледнете и от друга страна малко - трябва да има разнообразие. Именно в това се крие смисълът на "Хората сме свободни" - всеки има право на глас, мнение и мислене. Ясно е, че момчето, на фона на днешната жестока реалност, е склонно да повярва, че Всевишния е виновен с безучастието си към тази жестокост или ако наистина съществуваше, нямаше всичко това да се разиграва. Ето в това е грешката - че от малки им се насажда в главата, че Бог е добър, Бог е милостив и т.н. Спор няма, така е. Но на друго се набляга - невинните им мозъци започват да виждат Бог като човек, някакъв предмет, инструмент и ръкоделие на добрината, който трябва да слезе на земята в расо и с ореол на главата и с един замах на кристалната му пръчица да оправи всичко по молба на хората... Дрън-дрън! Лично за мен, Бог е някаква вяра, към която аз се стремя, която ми помага и ме подкрепя в трудни моменти... Усещам я духом, води ме напред към светлото бъдеще и ме държи буден и жив в щастливи мигове и незабравими моменти. Препоръчително е, всички да повярваме в нещо, каквото и да е то, без значение дали ще му казваме Бог, мама, татко и т.н., за да се чувстваме живи. Приемам становището на Данио, именно защото е негово, и защото има собствено виждане на нещата. Тук трябва да се оцени труда му да изрази това свое становище, а не дали е неверник и т.н. И аз го оценявам за 6, защото се е постарал да покаже на света какво мисли.. и е успял. Не мисля, че ние, тези, които сме тук на земята, сме "съдниците", които можем да кажем дали е прав или не. А и не мисля, че в този дебат има прави и виновни. Поздрави на всички в дискусията!.. Наитина деликатна и интересна тема.
-
Да, вярно е, че има изнасилени момиченца и старци с малка пенсия. И несправедливости също има. Колкото щеш. Да! Но това не идва от Бога, а от Дявола.
Прав си. Много място отделихме на тази тема. И на мен ми писна. Това, което искам да ти кажа е, че човек освен с очите си, трябва да чете и с главата си и да я използва малко по-добре. Това, което си прочел е върха на айсберга, но останалата част можеш да я видиш само с главата си. Използвай я, защото трябва да се научиш да четеш между редовете. Това ще ти е от полза. Иначе си оставаш един кон с капаци, а такива се управляват доста лесно...
-
Ти си този, който е убеден в собствената си правота Аз не съм сигурен в нищо. Никъде не съм казал, че съм прав. Май изобщо не четеш какво пиша, а си говориш това, което ти си знаеш. Подобни неща могат само да засилят скептицизма ми по отношение на религията. А и...по отношение на каквото и да е. Ти си част от събитията, които доказват съществуването на господ...добре..аз пък съм част от свят, в който малки момиченца (а и момченца) биват изнасилени и убити преди да се срещнат с истинския свят; виждал съм старци, с толкова малки пенсии, които ги карат да се колебаят дали да си купят лекарства, или да ядат; За колко бедствия се срещам..отнели невинни жертви..милиони невинни жертви..; Ако всичко това е станало по Божия воля..тогава..какво да кажа освен...СЛАВА ТЕБЕ БОЖЕ!!!
Мисля, че отделих прекалено много време за този въпрос...чао и поздрави -
Между другото върху една къща видях един надпис, който гласеше така: "Всичко може да стане на този свят, но не всеки може да го направи."
-
Интересно ми е да знам ти, приятелче като си чел защо си толкова сигурен пък че в тебе е истината. Аз съм сигурен, че ти пиша истината, защото сам участвам в събития, които доказват, че Господ съществува. Е, нека така да го кажем... И недей да учиш дядо си как се правят малки...
-
Браво приятелю страхотно есе!!! Напълно споделям твоите виждания Дано напишеш още толкова добри есета
-
Братче, губиш си времето Само не разбирам защо се мислиш за толкова просветен човек, че си сигурен със сто проента в думите си а и аз съм чел доста неща по религиозна тема, но смятам, че голяма част са художествена измислица на църквата А, и казваш, че науката е играла гадна роля...помисли за религията малко..айде няма да споменавам примери, защото в историята е пълно с такива, и то доста кървави. А, и не ми казвай, че съм кон с капаци, само защото не приемам всичко за чиста монета. Ти като си толкова просветен, предполагам няма да имаш никакви проблеми в живота си, но все пак..да си жив и здрав
-
Относно есето ти...
Да пишеш нещо, което не познаваш, не си наясно или не си служиш с истината, това означава все едно да направиш небостъргач от хартия. Безсмислица... -
На вас младите това ви е проблема - да не ви се налага някой. И аз съм бил така. Не се съмнявай в това. Най-тъпото е да доказваш Господ с формули. С какво ще го измериш? С килограми? С пикофаради? В сантиметри? Емперичния подход тук не може да ти помогне. Аз също се опитах по този начин и повярвай ми, изпаднах в глупава ситуация. Но да, мога да ти го докажа с доказателства, ако искаш. Животът е странно нещо. Някой те хваща за врата и те дърпа (т.е. налага ти се), миг преди да паднеш в ямата. Друг ти показва постлания с рози път и хоп! - цамбурваш вътре. Казвам ти го от позицията на моя житейски опит. Науката много често е играла гадна роля в човешката история. И това не можеш да го отречеш.За да разбереш Бога, ти трябва и малко сърце. Не всичко е наука. Не бъди като кон с капаци.
Аз съм православен. Не си мисли, че съм сектант и едва ли не ще те вербувам. Просто ме дразни неверието в нещо безспорно. Опитай се да влезеш в моето положение. Това е все едно да държиш чаша за шампанско в ръцете си, да виждаш, че тя е тънка, стъклена, прозрачна, звънлива. В същото време сто човека да ти казват, че видите ли не, това не е чаша, а гърне за боб и не е стъклено, ами глинено и не е прозрачно, ами плътно.
Твоето неверие идва от непознаването. Защото това, което четеш можеш да си го купиш зад ъгъла, а за онова другото трябва да проявиш малко усърдие. А пък как се чете!!! Нали? Нищо не можеш да отцепиш... По добре Интернет и булевардните книги.
Мързели! -
а и още нещо..не съм казал, че не е важно, това което внушавам (или се опитвам), а че не това е нещото, което трябва да бъде оценено, защото хората са различни..и всеки има различни виждания. За някои есето може да е добро, защото имат сходно мнение по въпроса, за други може да е лошо, защото разсъждават по коренно различен начин. Това не е реално оценяване...това имах предвид.
-
хахахахахах съжелявам...изобщо не съм съгласен с това което казваш
Не знам какво те кара да си убеден в нещо, което не е доказано, не е наука, и дори не се уповава на факти затова и хората са му казали ВЯРА...а не наука...тук опира всичко до личното мнение и вярна теза НЯМА, тъй като няма доказана такава, а ти казвайки, че това нещо (Бог и съществуването му) дори НЕ е спорно...не знам какво да ти кажа, но определено не го приемам а света че е по-опасен..положително е така, но точно заради това не мога да си позволя да се уповавам на приказки...чиста доза манипулация..точно вярвайки на подобни неща ставам по-лесна плячка на когото и да било.. съжелявам ако съм те убидил, но нещо много почна да се задълбаваш във вижданията си, и още по-лошо - да ми ги налагаш. -
Дали Господ съществува или не изобщо не е спорно! Никога не се съмнявай в това, приятелче! И не мога да се съглася с това, че не е важно какво искаш да внушиш на хората с написаното. Човек пише нещо, когато има какво да каже на хората. В този сайт не е място (поне така си мисля) да се обсъжда на някого домашното по БЕЛ. Всеки носи отговорността си за това което пише, говори и даже мисли. Опасно е да вярваш на абсолютно всички и за всичко, тъй като ставаш много лесна плячка на злонамерени хора, което означава - Дявола. Честно казано, на 16 години и аз не бях вярващ, защото такива бяха времената. Но вие живеете в много по-опасен и корозивен свят. Не можеш да си позволиш да вярваш на това, което си написал. Моята вяра дойде чак на 33. Пожелавам ти искрено сам да достигнеш до това, в което ТРЯБВА да вярваш. Все пак животът е пред тебе...
-
Дали господ съществува или не...е спорно. Дали сте съгласни с тезата ми..казано честно не ме интересува..просто това, което трябва да се оцени в едно есе, е не самото становище на автора. За едни то е вярно, за други - не. Всеки вярва в каквото си иска..свят широк, хора всякакви .А дали може да се вярва на всички хора..не разбира се, но все на някой или на нещо трябва да се вярва, нали? както и да е, не претендирам, че е добро..просто това ми беше една от домашните по БЕЛ..и ми се наложи да я напечатам, и реших да я пусна и тук поздрави на всички
-
Интересно написано! И мисли както и каквото си искаш! Нали си мислещо същество, а не "тухла в стената"! А дали Господ съществува или не - аз бих поспорил с когото и да е, но с обективно съществуващи факти, логически правилни съждения и умозаключения. И без използването на софистика или термини, които изказалият ги няма е в състояние да обясни. И дори бих отворил подобна тема във форума, но се страхувам, че не е подходящо за сайт "Откровения", а и би натоварило излишно сървъра. Поздрави за написаното!
-
Не си прав да мислиш така, приятелче. Аз мога да ти кажа съвсем точно, че Господ съществува. Съжалявам, че мислиш по този начин. Но добре е, че си само на 16. Имаш цял живот пред себе си да научиш истината за света. Но за да разбереш света се изисква една особена чувствителност, която не всеки има. Все пак всичко, което си прочел до тук е писано от хора... А не на всички може да се вярва!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Глупаво е да вярваш, че едно човече на облаците ни управлява.И развява някакви 10 божии ЗАПОВЕДИ-не прави това, не прави онова...И някои хора не знаят , че това човече има нужда от пари/мъни/, много пари, и те никога не му стигат.
Някои не знаят, че това човече е измислено за да се подчиняват хората, и че до сега няма никакво доказателство, че съществува.Аз не вярвам във въздуха, тоест във въздуха вярвам, защото го дишам, не вярвам в това, което не виждам и не усещам.Не казвам, че отричам това, което не познавам, не!просто не му вярвам.
В този смисъл ти правя евала, страхотно мислене.Мислене на умен младеж!Поздравявам те!Може би трябва да се помолим на Вселената.Тя сеществува, защото никой не може да ми заповядва с неговите ЗАПОВЕДИ, и да ми казва, че ако не ги изпълня ще горя в ада.Тук е ад, там ще сме в сесия.Относно г-н Пенков-айде малко доказателства, че от думички ми писва вече.