Човек – господар на себе си и природата или инструмент на бог
Дали човек сам кове съдбата си или всяка негова стъпка е съгласувана с желанията на бог? Този въпрос мъчи човечеството от векове. И двете твърдения носят със себе си своята логика и нелогичност. И все пак, кое е по-правилното? Те са били превърнати в девизи на някои от най-значителните епохи в историята.
В Средновековието, а и по-рано, бог е бил смятан за единствен източник на власт и мощ и че всяко единично действие се е случвало по негово желание. Погледнато от наша гледна точка, обаче, това изглежда до голяма степен глупаво, дори комично. На дневен ред излиза въпроса “Съществува ли изобщо бог?”. Човек започва да разглежда околния свят и да разсъждава “А нима това е великото Божествено сътворение?”. Що за бог би позволил да се получи картината, която виждаме сега, и от която сме част самите ние – бедните стават по-бедни, богатите – по-богати; тероризъм е залял целия свят и безопасно място на планетата няма; и още много други “неточности”, които е допуснал бог. Йосарян от “Параграф 22” го описва по един изключително колоритен начин “Какъв колосален, безсмъртен некадърник!”. Аз лично не бих могъл да вярвам в подобна най-висша мощ над Вселената.
От друга страна има един немалък брой хора, които вярват, че бог съществува и то такъв, какъвто е представен по книгите. Те се уповават на него и смятат, че са просто инструмент в неговите ръце. Великият Цезар казва: “Хората охотно вярват в онова, което желаят”. Не мога да кажа дали господ управлява човек и дали изобщо съществува, но не мога да вярвам, че нямам личен избор. Най-точно мнението ми по въпроса се изразява с мисълта на Сенж Генсбург, а именно: “Човек е създал божествата, обратното все още не е доказано”.
Оттук стигаме до опозиционното твърдение на горното – “Човек е господар на себе си и на природата”. Що се отнася до това дали имаме власт над природата, бих казал, че това е най-абсурната мисъл, която може да ни мине през главите. Стотици хиляди загиват от земетресения ежегодно; вулкани изригват и оставят цели градове опожарени и опустошени; и разбира се да не забравяме най-покъртителната трагедия в последно време, а именно – чудовищното цунами през 2004, отнело живота на десетки хиляди и оставило още толкова без домове по преговете на Шри Ланка и Тайланд; и един малко по-глобален пример – през 2002 – в зората на Новото хилядолетие – астероид с големината на Тунгуския се размина с планетата ни на разстояние по-малко от половината на това между Земята и Луната. Този сблъсък би означавал едно-единствено нещо – гибел. Тези, а и още много други факти, водят безспорно до мисълта за безсилието на човек пред майката природа.
А дали човек е господар на собственото си битие – тук вече въпросът опира до оптимизъм и песимизъм. Ако даден индивид се стреми към нещо с всички сили и вярва, че може да го постигне – шансът е голям. Паоло Куелю казва: “Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства”. Разбира се думичката “късмет” трябва да ни спохожда от време на време, но основата е волята за победа и оптимизмът. Никой не се е родил научен и на никого не му е било обещано сбъдване на мечтите. Точно затова смятам, че ние сме тези, които трябва да изградим съдбите си и да превърнем мечтите си в реалност. И най-важното – ние можем да го направим. Жив пример за това е героят на Даниел Дефо – Робинзон Крузо, който създава не какво да е, а нова цивилизация, нов свят. Това потвърждава идеята, че човек е демиург на собствения си живот и много малко неща могат да му се опрат по пътя към целта, която преследва.
Човек е могъщо същество, което може да постигне много и като индивид, и като вид. Той просто не трябва да злоупотребява с мощта, която притежава и да познава добре границите й. Ако тези условия бъдат изпълнени, то твърдението “Всичко е възможно. Невъзможното просто отнема повече време”, е в сила за всекиго.
© Йосарян All rights reserved.
