Дали човек сам кове съдбата си или всяка негова стъпка е съгласувана с желанията на бог? Този въпрос мъчи човечеството от векове. И двете твърдения носят със себе си своята логика и нелогичност. И все пак, кое е по-правилното? Те са били превърнати в девизи на някои от най-значителните епохи в историята.
В Средновековието, а и по-рано, бог е бил смятан за единствен източник на власт и мощ и че всяко единично действие се е случвало по негово желание. Погледнато от наша гледна точка, обаче, това изглежда до голяма степен глупаво, дори комично. На дневен ред излиза въпроса “Съществува ли изобщо бог?”. Човек започва да разглежда околния свят и да разсъждава “А нима това е великото Божествено сътворение?”. Що за бог би позволил да се получи картината, която виждаме сега, и от която сме част самите ние – бедните стават по-бедни, богатите – по-богати; тероризъм е залял целия свят и безопасно място на планетата няма; и още много други “неточности”, които е допуснал бог. Йосарян от “Параграф 22 ...