Светлинки... малки, нежни. Кристални и блещукащи.
Обляни в сълзи.
Красиви, чудновати...
Прокълнати.
Замечтан. Поглед зареян. Далеч.
Някога.
Но не сега.
Живот, мечти. Слънце.
Но не сега.
Разпиляни коси. Вятър, тъга. Последен дъх. И тишина. Плахи детски ръце. Протегнати, но към чудовище. Тиха молба, в отговор - ругатня.
А то молеше... Само за тишина. Но вече ни дума. Само чудовището още ръмжи. Кълне. А то беше дете. Обикновено дете, но с повече мечти.
Сринати. Безсмислено и злобно стъпкани. Сега то играе в прахта им. Плаче. Плаче и пее. Напява тъжна, печална песен. Стиска в шепички куп прах, изплъзваща се от бледните ръчички. Сякаш игра със счупена играчка. Малки, студени пръстчета, играещи с изпепелени мечти. Пепел от рози. Пепел от стремежи. От надежди. Дори в пепелта и въглените стъпкани. Всяка искрица грозно заплюта. Груб поток от злобни, безсмислено жестоки думи. Премиерни наказания. Живот по указания... ...