„Да бъдеш или не - това е въпросът”. Това е въпросът, който си задава Хамлет, това е въпросът, който измъчва всеки от нас, това е въпросът, чийто отговор вероятно никой никога няма да намери. Тогава защо съм започнал аз, една незначителна пионка в огромната игра на „Не се сърди, човече” на Вселената, да разсъждавам върху този въпрос с главно „В”? Защо търся отговор, при положение, че никой досега не е успял да намери такъв?
Ето, даже тук аз съм изправен пред дилема. „Да пиша или не? Какъв е смисълът?” – това са въпросите, които моята особа си задава в момента. И отговорът е: да пиша! И ще пиша!
С каква цел ли? Ами всеки от нас трябва да намери собствен отговор на този въпрос. Отговор за него самия. Защото отговор, който да удовлетворява всички просто няма.
Сега, предполагам, тук трябва да направя някакво размишление, което да разтърси и потресе всички ви. Ами няма. Съжалявам. Само ще ви разкажа един сън.
Това не е весел сън. Не е и тъжен. Това е просто сън, който най-безцеремонно се на ...