Днес сайтът не е същият
Не зная дали това е есе, или просто размисли на лист хартия. Не зная и дали мястото му е тук. Но сега - няколко дни след урагана от скверни слова, който премина през страниците на сайта, се чуствам длъжен като част от това голямо семейство, да кажа няколко думи за случилото се. Още повече, че когато днес отворих сайта, се оказа, че той вече не е същият!
Става дума за статията "РОМАНЪТ "ПОД ИГОТО" В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ"(спазен е оригиналния правопис). Тази статия и по-точно последвалите коментари, ругатни и обиди се оказаха капката, която преля чашата на търпението у редактори и обикновени потребители на сайта към едно лице. За участниците и свидетелите на скандала името на лицето е известно, останалите ще го познаят по репликата му, превърната в запазена марка "Двойката ти е от мен!" Не искам да споменавам името му, ще го наричам "Вие знаете кой". Главната буква е заради уважението ми към Вас, драги автори, а не защото неговото име го заслужава. За много от "откровенците" улисани в розовата немара на поезия, живопис, фотография, този скандал остана нечут. Може би така е по-добре, особено за по-младите! Как да отговориш на невярващия потрес на една тинейджърка, че най-долни обиди излизат от устата на индивид, който има претенциите да създава част от културата на този народ?!...
Искам да разкажа за първия ми допир с "Вие знаете кой". Какъв ти допир?! То си беше жив сблъсък. Кратък, остър, но сблъсък. Та реших преди няколко месеца да пусна на тази Terra inkognita, каквато все още беше за мен "Откровения", няколко непретенциозни хайку с цел разузнавателен маньовър. Часовоите в лицето на "Вие знаете кой" обаче бдяха на поста си. Уж небрежно ми беше направена забележка за правописна грешка в текста и за неразбираемо заглавие. В заглавието имаше виц, който, ако човек има чувство за хумор, го усеща, а ако няма... то съжалявам, но не съм аз виновният! Правописна грешка също нямаше. "Вие знаете кой" го знаеше много добре, но иди доказвай после, че не си го редактирал и че нямаш сестра! Просто някой беше решил да ме срита овреме публично и да покаже кой командва парада тук. За човек, видял две и двеста в живота и възпитан в по-други ценности от ритания по кокалчетата, избрах пътя на диалога. Написах му писмо, да не го излагам пред аудиторията, в което му направих комплимент за творчеството и му обясних, че леко се е пообъркал в мнението си относно моя правопис. Отговорът беше някаква неухоприятна реплика и забрана да пиша повече на мейла му! Не че се бях затичал да се сприятелявам точно със същество като него! Всъщност този сблъсък ме амбицира да пусна леката кавалерия в сайта. Дали срещу нея "Вие знаете кой" не можа да намери сили за противодействие, не зная, но ме остави на мира и продължи безмислените си битки с достолепни ветерани и "пъпчиви тинейджърки" (негов цитат). Защо ви разказвам тази история? Причините са две. Първата - да покажа, че с него по-скоро не се понасяме, отколкото харесваме. И втората - защото многото история с култови и не толкова култови реплики на "Вие знаете кой" бе изтрита с един замах от администраторите на сайта. Ако един начинаещ млад поет сега попадне на неговото име, той няма дори да подозира какъв човек се крие зад това име. Историята, добра или лоша, трябва да се помни! Никой не задрасква Хитлер и Сталин от хрониките. Мисля, че изтриването на "Вие знаете кой" е грешка. С него админите му направиха страхотна услуга. "Вие знаете кой" сега е чист като новородено. Чист като двумесечния си сайт, в който са допускани само клакьори, в който всичко е недокоснато от "просташките" слова на плебса, а само божествения полъх на "Вие знаете кой" се носи на фона на Адажио от Албинони. Вече се питам, дали пък целият този скандал, на който станахме свидетели, не е търсен преднамерено и дали бягството не е било старателно подготвяно?... Само че сега просто не е бягство. Той е принесен в жертва, той е мъченик, той е дисидент! Страхотно за една творческа автибиография, нали? Неразбран и прокуден.
"Откровения" е сайт за лично творчество. Не мога да не споделя впечатленията си за творчеството на "Вие знаете кой". Стиховете му определено докосват душата и сърцето на четящия. Вярвам, че дори хората, с които е имал най-тежки и изтощителни сблъсъци, ще го признаят. Може би беше редно изборът за изтриването на стиховете му да бъде лично негов... Понякога става така, че в следствие на различни патологични промени човекът и творецът са две коренно различни личности. И на мен ми звучи невероятно, че човек, способен да напише такива строфи, изрича с лекотата на водач на товарен файтон скверни слова... но е факт. Приемам го, както приемам един Стоичков. Отличен професионалист и много, много лош човек. Това не пречи головете му да останат в историята на българския футбол, нали? С нашия човек са си лика-прилика. И както понякога си гледам и си припомням златните голове на единия, така бих желал да виждам тук и най-доброто от другия. Когато си купя книга със стихове, чия е тя? На автора им? На издателството? Или може би моя? Стиховете са си на автора, хартията и мастилото са на издателството, но чувствата, магията и удоволствието са изцяло мои. Ние сме три страни в триъгълник и никоя не може без другите две. В случая сайтът е издателството, но принципът е същият! И тук автори, сайт и читатели са страните на триъгълник, който просто няма да съществува като фигура, ако някой бъде заличен...
Някои ще кажат "Рониш крокодилски сълзи, ако толкова ти е домъчняло за него, ей го къде е сайта му!" Става въпрос за друго. Древните са казали "Казаното отлита, написаното остава". За добро или за лошо "Вие знаете кой" беше част от този сайт. Някои негови творби, добри или лоши, са писани специално за тук. Недопустимо е с лека ръка да се тегли черта на историята. Ако той е история, поне за това място, то ние оставаме! Ще дойдат и други. Трябва да помним историята и да не повтаряме грешките! Зная, че винаги ще има безскрупулни и арогантни хора. Някои от тях ще убиват съседите си заради торбичка боклук, други ще живеят във футболни палати за милиони, но ще псуват род и Родина, трети просто ще се лутат между комплексите си и маниите си за величие и целият свят ще им бъде винаги крив... Но къде сме ние? И дали сме по-добри, щом с лека ръка можем да изтрием Словото?...
Въпроси, въпроси... Днес сайтът просто не е същият...
© Пер Перикон Todos los derechos reservados