Ден първи:
Гледам се в огледалото. Гледам се и не вярвам на очите си. Това аз ли съм?! Или някой, който удивително прилича на мен, но е по-дебел... Много по-дебел! Не човек, а глиган!
Ден втори:
Аз не се примирявам лесно. Пак се гледам в огледалото. Гледам се много внимателно, изследователски търпеливо, дори научно, антропологично... Гледам очите, носа, устните, формата на лицето - същите са като моите. Майко-о-о-о!
Ден трети:
Пак, пак и пак се гледам в огледалото. Гледам отражението си свирепо, подобно на Робърт Де Ниро във филма "Шофьор на такси", който питаше своя огледален образ: "Ти на мен ли говориш?!" Аз пък питам: "Искаш да ми кажеш, че съм дебел ли?!" И се доближавам застрашително до огледалото, със свити в юмруци ръце, готови да ударят ляв-десен-прав в лицето на болезнената Истина за моите килограми. Но да счупя огледалото няма да бъде решение на проблема. Решението е да започна да отслабвам...
Ден четвърти:
... Отслабвам! Цял ден карам на едни анемично тънки, нещастни солетк ...