НА ПОЛЯЦИТЕ С ЛЮБОВ
Случи ми се така, щото и аз най-сетне да посетя Полша. Имам този пропуск в пътуванията си, а от поляците имах бегла представа от тези, които навремето срещахме по Черноморието ни през лятото.
Трябваше сама да се добирам от летището до хотела. И преди го бях правила по разни други дестинации, но тук бях силно смутена от нещо, което прочетох в интернет. Някой се оплакваше на английски, че точно на спирката на автобуса на летището във Варшава е бил нападнат и ограбен пред очите на цял рейс, преди да се качи в него, без никой от страничните свидетели да реагира. Съпругът ми също видя това и ми каза: "Не рискувай, вземи си такси". Добре, ама аз нали пусто съм си авантюрист, реших да видя какво ще ми се случи, ако предизвикам съдбата. Автобусът пък като че ли чакаше точно мен. Качих се, обаче за зла беда - без билет, защото нямаше будка на спирката. Влачейки куфара си, спрях до шофьора:
- Моля, билет за един ден.
- От автомата.
Тръгнах аз към автомата, ама той, видите ли, ...