НА ПОЛЯЦИТЕ С ЛЮБОВ

  Случи ми се така, щото и аз най-сетне да посетя Полша. Имам този пропуск в пътуванията си, а от поляците имах бегла представа от тези, които навремето срещахме по Черноморието ни през лятото.
  Трябваше сама да се добирам от летището до хотела. И преди го бях правила по разни други дестинации, но тук бях силно смутена от нещо, което прочетох в интернет. Някой се оплакваше на английски, че точно на спирката на автобуса на летището във Варшава е бил нападнат и ограбен пред очите на цял рейс, преди да се качи в него, без никой от страничните свидетели да реагира. Съпругът ми също видя това и ми каза: "Не рискувай, вземи си такси". Добре, ама аз нали пусто съм си авантюрист,  реших да видя какво ще ми се случи, ако предизвикам съдбата. Автобусът пък като че ли чакаше точно мен. Качих се, обаче за зла беда - без билет, защото нямаше будка на спирката. Влачейки куфара си, спрях до шофьора:
 - Моля, билет за един ден.
 - От автомата.
 Тръгнах аз към автомата, ама той, видите ли, си говори на полски. Започнах аз позната битка между прасето и тиквата в опит да бъда редовен пътник. И след като тиквата победи (то пък и автоматът жълт), отпуснах ръце.
 - Пани...
Обръщам се. Викаше ме едно младо и красиво момиче.
 - Говорите ли английски? - я попитах.
Оказа се, да. Момичето ми показа къде да натисна, за да видя указанията на английски. Направих това, обаче за още една зла беда, нямах злоти на монети. Попитах дали този автомат приема банкноти. Момичето стана да види. И... оказа се, че не.
  - Бихте ли ми развалили 20 злоти?
 - Чакайте малко.
 И девойката започна да пуска монети в апарата, ама той явно никак не беше на кеф и ги плюеше обратно. И то така ожесточено, че ги разхвърля из целия автобус. Аз се наведох да ù помогна да ги събере, обаче в това време куфарът ми тръгна на първата си опознавателна обиколка, защото явно моята хватка му беше писнала. В този миг стана друга момиче. Двете се засуетиха около апарата, запускаха монетите и накрая автобусът изплю жадувания еднодневен билет. Цената на удоволствието беше 12 злоти (около 3 евро). Подадох банкнота на момичето.
 - Не!
 - Моля ви, вземете, много съм ви задължена, нямаше да се оправя без ваша помощ!
Момичето поклати още по-категорично глава и се усмихна:
 - Желая ви приятно изкарване във Варшава.
Имаше място до другото момиче, което също ми помогна. Седнах до нея и се разприказвахме, а другото девойче беше зад нас, задълбочено в някаква книга. Много ми се искаше да поговоря с нея, да ми каже нещо за себе си, но тя все четеше и четеше. Мислех си какво ли ще поиска от мен, когато ме види да слизам. Но тя така и не вдигна глава от книгата.
 Малко преди спирката до хотела ми се обърнах към нея, дадох и своя визитка и ù казах:
 - Ако дойдете в България по някакъв повод, не се колебайте да ми се обадите.
 Тя погледна небрежно визитката ми, отново ми пожела приятно изкарване във Варшава и... пак се задълбочи в четенето.
    "Сигурно имах късмет", си казах.
     После, казано на изтъркан език, ме завъртя шайбата около работата.
   В един миг около кратката почивка отидох да пия кафе. До масата ми се приближи високо и хубаво русо момче.
  - Откъде сте?
  - От България.
  - Харесва ли ви тук?
 Разказах му случая с девойката в автобуса.
 - Полякът е отзивчив, ми каза той.
  Попитах го какво ще ми препоръча да видя от града в рамките на около 2 часа, колкото свободно време ми оставаше. След това се качихме заедно в пресцентъра. Той седна зад един от компютрите, около 15 минути мисли, преди да ми препоръча парка "Лаженки" и музея на полското въстание (извън Старе место). След това заседна, за да ми чертае около половин час маршрутите дотам. Когато свърши, ги принтира и ми ги подаде.
 - Вие да не би да отговаряте за журналистите тук?
 - Не, отговарям за АйТи технологиите...
 
  Та... не знам дали някога това момиче и този специалист по АйТи технологии ще прочетат това. Но тъй като аз нямам техни координати, много ми се искаше да им благодаря и не можах да измисля друг начин. Пък... може това да стигне и до тях...