Добра година

Чудя се какво да напиша, така, както се чудя и какво да поискам. Какво и от кого?  За какво? Усещането за някаква липса и празнота, която изпълва гърлото ми и ме кара горчиво да преглъщам неосъществените си мечти ме държи будна и тази нощ. Или пък, ако заспя, ще е на пресекулки - явен признак за депресия. Обмислям, пресмятам,  връщам се назад, затварям очи. Сред  хладния въздух  на трептящата нощ виждам сивосините очи, обримчени с леки бръчици и широката усмивка на мъжа, който  най-вероятно няма да видя утре. Господи, откога не съм си позволявала да бъда влюбена! Бях забравила трептящото усещане в стомаха и лудото биене на сърцето, когато го видя, липсата на апетит и тоталната отнесеност, когато го няма… сигурно от дете или поне, когато  бях на 22… не си спомням … Колко време се иска, за да бъде един човек щастлив? Минута, две, само секунда? Къде е рецептата за моето или твоето щастие?  Сред амбициозните планове за кариера и  неуспешно успешно издигане, безбройните цели и амбиции и вечна борба за вече и аз не знам за какво, потънала в задушаващата прегръдка на безлични и неангажиращи партньори, забравих за детската си мечта, че искам да стана балерина, да откривам нови светове и да помагам на хората.  До онзи ден. Погледът на абсолютно игнорирания от  мен мъж събуди задрямалия стремеж за простото човешко щастие, стаено в топлите очи,  трапчинките на лицето му и неговото „Здравей.  Може ли да седна до теб?”. Помислих си, колко време ми беше нужно, за да убия чувствата си, да стана непоколебима, независима, да не мога да плача? Къде отидоха сънищата ми с цветя, откога не съм се смяла до сълзи и не съм танцувала до зори? Защитена от самотата, защо забравих, че трябва да живея истински?  Не знам какво ще излезе от всичко това, вероятно е усетил невидимата преграда и студено безразличие, така дълбоко създавани с годините и с всевъзможни житейски ситуации, но в мен се пробуди желанието за взаимност, топлина и нежност. Розите  от сънищата си, които преди време толкова много сънувах,  сега посадих на гроба на дядо – друг мъж с изключителни сини очи и топло сърце, когото толкова много обичах.  Добрата година започва с добри мисли и добра дума, нищо, че е от средата.

 Здравей. Искаш ли да бъдеш до мен?