Чудя се какво да напиша, така, както се чудя и какво да поискам. Какво и от кого? За какво? Усещането за някаква липса и празнота, която изпълва гърлото ми и ме кара горчиво да преглъщам неосъществените си мечти ме държи будна и тази нощ. Или пък, ако заспя, ще е на пресекулки - явен признак за депресия. Обмислям, пресмятам, връщам се назад, затварям очи. Сред хладния въздух на трептящата нощ виждам сивосините очи, обримчени с леки бръчици и широката усмивка на мъжа, който най-вероятно няма да видя утре. Господи, откога не съм си позволявала да бъда влюбена! Бях забравила трептящото усещане в стомаха и лудото биене на сърцето, когато го видя, липсата на апетит и тоталната отнесеност, когато го няма… сигурно от дете или поне, когато бях на 22… не си спомням … Колко време се иска, за да бъде един човек щастлив? Минута, две, само секунда? Къде е рецептата за моето или твоето щастие? Сред амбициозните планове за кариера и неуспешно успешно издигане, безбройните цели и амбиции и вечна борба ...