Доверието е нещо отправено като понятие и смисъл към вярата. Да вярваш, че нещо съществува преди самото човешко съществуване. Че това е извечен закон, който с пълноправна истина битува неизменно навсякъде и винаги, в този момент, тук и навеки в безпределното.
Самият живот предполага доверие. Съществуваме заедно с Другия, с Другите. Сами дори не бихме оцелели или поне не като личности, а само като биофизиологично същество. Всъщност, човек дори не може да се появи на света сам, защото за създаването му са необходими още двама.
Затова сме обвързани и зависими от света край нас – от Другите.
Но няма как да бъдем с тях, ако не познавахме доверието.
За да се свържем с Другия, първо трябва да му се доверим. А да се доверим, означава да се оставим в ръцете му, т. е. да му се по-ве-рим.
Всяко общуване се основава на взаимно доверие. Това изконно човешко чувство премахва страха от предаване, от отхвърляне и усилва надеждата, че ще бъдеш приет, разбран, утешен и окуражен. Доверието започва с отва ...