Доверието е нещо отправено като понятие и смисъл към вярата. Да вярваш, че нещо съществува преди самото човешко съществуване. Че това е извечен закон, който с пълноправна истина битува неизменно навсякъде и винаги, в този момент, тук и навеки в безпределното.

Самият живот предполага доверие. Съществуваме заедно с Другия, с Другите. Сами дори не бихме оцелели или поне не като личности, а само като биофизиологично същество. Всъщност, човек дори не може да се появи на света сам, защото за създаването му са необходими още двама.

Затова сме обвързани и зависими от света край нас – от Другите.

Но няма как да бъдем с тях, ако не познавахме доверието.

За да се свържем с Другия, първо трябва да му се доверим. А да се доверим, означава да се оставим в ръцете му, т. е. да му се по-ве-рим.

Всяко общуване се основава на взаимно доверие. Това изконно човешко чувство премахва страха от предаване, от отхвърляне и усилва надеждата, че ще бъдеш приет, разбран, утешен и окуражен. Доверието започва с отварянето към Другия, с надеждата, че той няма да се отнесе незаслужено лошо с теб. То е свързано и с очакването, че отсрещният човек  ще допринесе нещо добро да се случи и с вярата, че ще отговори на проявеното със същото това добронамерено доверие.

Доверието се основава на разбирането, че Другият е един добър друг, който не е безразличен към изградената заедност и че може да поеме върху плещите си тежкото бреме на отговорността за създаденото. Но за да може да продължи да съществува и за в бъдеще, доверието се нуждае от пре-потвърждаване.

Да се доверим болезнено често ни спира страхът от нараняване. Затова понякога предпочитаме да се скрием зад множество маски, за да не усетим ударите в лицето си, ако събеседникът ни е агресивно настроен към нас. Доверието много зависи и от нагласата, която имаме към другите и към самите себе си. То предполага преди всичко осъзнаването, че животът е несправедлив и нещастието, предателството и злоупотребата са част от него. Но това не означава да виждаш, че чашата е наполовина празна, а да знаеш, че я има и след това да поискаш да отпиеш от течността, в останалата част.

Затова доверието е цяло. То е изпитата до дъно чаша, макар и често останала от горчивата напитка на разочарованието.

Без него светът ни е немислим. Всеки един миг от живота си ние се доверяваме, дори и на анонимните хора, с които се сблъскваме. Като на продавача - че няма да ни даде отровна храна; на шофьора на такси – че ще ни откара на точното място; на лекаря – че ще ни постави правилната диагноза…

Ежедневието ни е низ от ситуации на до-верие...