Беше перфектната целувка! Толкова неочаквано той спря, прегърна ме през талията и докосна устните ми по-нежно и от снежинка. И спря, погледна ме сякаш, за да се увери, че не е сбъркал и след секунди аз също съвсем леко докоснах устните му. Погледна ме, усетих сатенените му устни върху челото си, после на върха на нослето и накрая бързо и плавно като дъждовна капка се плъзнаха и се впиха в устните ми. Беше настоятелен, но нежен... Притискаше ме все по-силно в тялото си и изпиваше нетърпението, което беше на път да прелее. Светът се преобърна, не чувах движението наоколо, не усетих лудия вятър, който беше отнесъл чадъра ми... Беше магия, не исках този миг да свършва никога! - дори преразказвайки за хиляден път тази история пред онемялата ни и размечтана женска компания, Татяна пак затай дъх и имах чувството, че можех да чуя сърцето в гърдите и което като птичка в клетка се бореше да полети. Самият спомен за случилото се предизвикваше желание за секс, тя толкова го искаше. Беше като вулкан... Сякаш тази единствена целувка беше събудила отново импулса за живот. Една реална приказка, от най-специалните, които се случват на обикновените хора. Звучеше ми познато, но не като прочетено или видяно... Изживявала съм го...
Напоследък толкова често се замислям за целувките (може би както прашната напукана земя мечтае за дъжд). Има много видове - страстни и нежни, а също и такива, които направо те оставят без дъх. Но както и за всичко останало, тук става въпрос за вкусове. Била съм с мъж, който обича в промеждутъка от две целувки да му шепнат мръсни думи. Бях и с такъв, който като ме целуваше усещах пръстите му като летен дъжд по мен. Докосваше ме само с върха на пръстите, така както се броят венчелистчетата на малко крехко цвете. И така в зависимост от темперамента на мъжа и максималната температура, която може да постигне искреното му желание, целувките се разделят на: зимна вихрушка (за една нощ и навън вече е натрупало зимен пух, с една целувка и вече си хлътнала, представяш си се в бяло...), гръмотевична буря (трепериш под завивките), пролетен дъжд (наистина облагородяваща, утоляваща, разбуждаща) и циганско лято (огън, понякога е само миг от мига, но е сто пъти по-добре от цял живот само с една искра). Сред проучването, в което ми помогнаха приятелите ми мъже, най-честото определение за перфектната целувка беше "изненадваща" (умират си да бъдат приласкавани). Но тази целувка не винаги жъне успех. Затова тя бива два вида-изненадващо приятна и изненадващо открадната. Казвали са ми, че откраднатите целувки са най-сладки, но, повярвайте ми, съкрушително е да разбереш, че това никога няма да се повтори.
Всъщност, мисля, че вече мога да дам дефиниция и открих смисъла. Не е ли перфектна тази целувка, която е последвана от още хиляди или поне провокира съзнанието да ги желае? Когато целувката е начало на една любов, тогава тя се превръща в идеална. Съдържаща всичко неизказано, тя е символ - най-красивият.
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
Обичам да чета нещо преживяно от мен самата, доловено, усетено, но ненаписано (има поне 10 причини, да заобиколиш някоя тема).
Поздравления!