21.03.2009 г., 11:31 ч.

Дъжд 

  Есета » Лични
1872 0 5
2 мин за четене
Беше перфектната целувка! Толкова неочаквано той спря, прегърна ме през талията и докосна устните ми по-нежно и от снежинка. И спря, погледна ме сякаш, за да се увери, че не е сбъркал и след секунди аз също съвсем леко докоснах устните му. Погледна ме, усетих сатенените му устни върху челото си, после на върха на нослето и накрая бързо и плавно като дъждовна капка се плъзнаха и се впиха в устните ми. Беше настоятелен, но нежен... Притискаше ме все по-силно в тялото си и изпиваше нетърпението, което беше на път да прелее. Светът се преобърна, не чувах движението наоколо, не усетих лудия вятър, който беше отнесъл чадъра ми... Беше магия, не исках този миг да свършва никога! - дори преразказвайки за хиляден път тази история пред онемялата ни и размечтана женска компания, Татяна пак затай дъх и имах чувството, че можех да чуя сърцето в гърдите и което като птичка в клетка се бореше да полети. Самият спомен за случилото се предизвикваше желание за секс, тя толкова го искаше. Беше като вулка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??