В предната тема разгледах логиката на това защо Бог е Личност, а не просто някаква неопределена енергия и сила. Днес съм решил да разгледам каква е логиката на това Бог да бъде Троица. Може да звучи малко странно и объркващо – уж Един Бог, а всъщност Три Личности, които са в Едно и са неразделни! Как това е възможно?!
Не искам да навлизам в дълбока богословска догматика и подробности, които макар и верни е твърде вероятно да останат неразбрани. Понеже според православното учение човекът е създаден по Божи Образ и стремящ се към Подобие на Бога, то логиката на Троицата ще се опитам да бъде обяснена в голяма степен като изхождам от човешкото.
И така – коя е тази сила способна да обедини един човек с друг човек? И коя сила разединява най-силно един човек от друг? Това определено са любовта и омразата! Неслучайно се казва – Бог е Любов! Колкото повече чиста любов изпитваш към някого, толкова повече това разединение между теб и другия се стопява и изчезва. Искаш този човек да бъде покрай теб, мислиш за него, загрижен си и го чувстваш като част от себе си, сякаш сте едно. Докато ако изпитваш омраза към някого – не искаш да го виждаш, не искаш да говориш с него, изобщо си склонен да прекратиш всякакво общуване, защото не можеш да го понасяш и това създава голяма дистанция между двамата – не искаш да имате нищо общо. Така че любовта и омразата са способни да обединяват и разединяват, да приближават и отдалечават.
Но защо още човешкото съществуване предполага Троичен Бог? Защото между Трите Личности в Троицата има непрестанно взаимодействие и общение. Както знаем хората сме социални животни. Ако Бог беше една Личност, тогава всеки човек подобно на този бог щеше да бъде самодостатъчен и нямаше да има нужда от други хора. Щеше да бъде затворен в самия себе си, отделна единица, индивид, но не и личност. Защото личността изявява себе си в общението с някой друг. Ако Бог не беше три Личности, а само една Личност – тогава хората реално нямаше да имаме никаква нужда един от друг. Всеки щеше да се интересува само от неговия собствен свят и толкоз. Или поне, щяхме да се чувстваме по-отделени от другите и тогава любовта и омразата при взаимодействието ни с хората нямаше да ни действат с такава голяма сила.
Оттук ми се иска да поясня и още нещо в което православието твърдо учи и вярва – човечеството е всъщност едно цяло. Божествената природа е едно цяло, но и човешката природа също е едно цяло, макар всяка отделна човешка личност да има своята уникалност. Предназначено е да бъдем всички хора едно цяло и то без да губим своята индивидуалност. Затова имаме общо начало в Адам. Ева е създадена от реброто на Адам неслучайно, а с идеята целият човешки род да има едно начало. Но човечеството може да изпълни предназначението си да бъде едно само ако се научим на чиста и неподправена любов помежду си и към Бог, в Чиято любов можем да бъдем обединени. В православието има един пасаж от Библията, който се нарича „Химн на любовта“ и където се описва важността на любовта и какво представлява чистата, неопетнена, евангелска любов:
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада!“
Любовта е една от основите в Православието и няма как да е иначе, когато Бог е Любов и призванието на хората също е да бъдат част от тази Божествена любов. Неслучайно и Христос заявява, че в тия думи се съдържа всичко необходимо за спасението на човешката душа: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".
Защото любовта ни съединява с Бог, но ни съединява и с другите! Ето защо трябва да се стремим и да полагаме усилия според възможностите си да обичаме Бог и ближния. Но православния християнин колкото и странно да звучи, трябва да обича не само най-близките си, не само тия към които тая топли чувства, но дори да се стреми да обича враговете си: “Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят”.
Следователно дали някой е различен от вас по пол, вероизповедание, етническа принадлежност, или пък ви пакости – един православен християнин винаги трябва да се стреми да изпитва любов към всички, дори да са му неприятни и да му е трудно да го направи. Все пак всички сме деца на Бог и всички имаме общ произход чрез тялото на Адам. Всички сме братя и сестри, обаче всички толкова сме се съсредоточили върху материалния свят, върху науката, собственото ограничено мислене, върху отстояване на егото и гордостта, върху това да бъдем силни и неуязвими ...че сме стигнали много далече от това разбиране и от желанието да се стремим да имаме евангелска любов помежду си.
Бог е Любов и няма как православието да учи на нещо друго освен на чиста, евангелска любов. Ако някой учи на нещо друго, значи няма много общо с православието освен само на думи. Но „вяра без дела е мъртва“, т.е. само със знаене нищо не се постига, а трябва и някакво старание в тази посока. И не говоря за пращане на въздушни сърчица (със сключени пръсти) както сега е модерно и пращане на въздушни целувки, а да сме способни от време на време да пренебрегнем себе си заради другия, да не го използваме или да искаме да го прецакаме, макар да имаме подобен шанс.
Наблегнах доста на Любовта, но освен нея и Общението ...отношенията между Личностите в Троицата са още и отношения на пълна Свобода. Затова и ние имаме свободна воля и можем да избираме дали да приемем или отхвърлим Бог, дали да Го следваме или не. Пък и любовта предполага свобода – да отговориш на чувствата и любовта на другия със собственото желание и доброволно. Ако я нямаше свободата, любовта щеше да бъде само в кавички, по-скоро щеше да изглежда като вид насилие. Съвършената любов предполага пълна свобода, затова Бог не ни насилва и не ни натрапва Себе Си и поради тази причина на много хора им се струва, че Бог стои някъде там много далеч в небесата и не се интересува и вълнува от човека. А истината е, че просто се крие, за да не ни наруши свободата и чака да направим необходимата крачка към Него преди да ни се разкрие.
Като обобщение – Бог е Троица – Три Личности (Бог Отец, Бог Син, Свети Дух) в Една Божествена Природа и Един Бог въпреки трите личности. Отношенията в Троицата са отношения на любов, свобода и общение помежду им. Човешките отношения също би следвало да са такива, защото сме създадени по образа на Троицата и сме призвани към подобие с Нея. Т.е. хората също сме едно цяло колкото, макар нашето привидно различие и индивидуалност.
п.п. Вероятно можеше и по-добре да пиша, но понеже всички искат по-конкретна тема за Православие и се наложи леко да пришпоря работата си. Малко е странно, но като в някои филми се получава дето викат – имаш 1 месец да измислиш роман и да го напишеш, за да има какво да продаваме :) Искаше ми се няколко дни да има да помисля и редактирам евентуално написаното, но каквото такова. Дано да се разбира връзката на Троицата и човечеството създадено по Образа на Троицата...
© Кух Пън Todos los derechos reservados
ти
аз
и Бог
с нас
Така ми звучи.