Един миг от лятото

Концертът на “Ролинг Стоунс” в Прага

"О, миг, поспри,ти си тъй прекрасен"

"Фауст", Й. В. Гьоте

          Осъществявайки мечтата си, човек би искал времето да спре. Но, уви, то неумолимо тече, като затворя цикъла на живота, който е пряко свързан с изгрева и залеза: изгревът е начало на живота, а залезът - неговият край. Фиксирайки крайните точки, може да се опреде­ли точно интервалът от - до. Безспорно дължината на този интервал има определено значе­ние. Но едва ли тя е най-важната характерис­тика на един живот. Може би е no-важно с какво е изпълнен този интервал, защото той би могъл да е просто една пауза...

          Срещайки вече два изгрева я един залез на Слънцето и пътувайки на Запад (където то залязва), очаквайки и втория залез през време на продължителното ни пътуване до Пра­га, си мисля за "изгряването" на нови и за "залязването" на други рокгрупи като нашите "Щурци" и легендарните "Ролинг Стоунс", чиято музика звучи в автобуса. А той е пълен с фенове, пътуващи за концерта на легендарните рокмузиканти на стадион "Страхов" в Прага.

          Още в ранния предиобед на съботния ден хиляди хора са обграждат стадиона и са­мо кордонът от поли­цаи ги спира да не навлязат преди 15 часа. Началото на концерта е от 20 часа. Пет часа преди започването първите фенове навлизат в огромния стади­он  и се насочват към сцената, заставайки съвсем плътно до нея. Огромно е и  търпението им в горещия августовски ден. Концертът започна на време с една чешка "подгряваща" група, създавайки оживление главно сред чешките представители на  стадиона. А истинската еуфория - вече за всички присъстващи - настъпва при появата на Миг Джагър и останалите музиканти от "Ролинг Стоунс". Те, още с излизането си на сцената, "вдигат децибелите - може би само шумът от излитащ самолет би за­глушил този грохот. Наистина грохотът от изпълнението"Ролинг Стоунс" е като грохот "търкалящи се камъни"  - все едно камъни се сгромолясват в пропаст от височината на труднодостижим връх. Присъстващите на концерта се залюляват в плавна, "мексиканска" вълна, преливаща от единия до другия край на стадиона. А светлинните ефекти са по­добни на ефектите от концертите на Жан-Мишел Жар. Огромните разноцветни прожектори прорязват тъмното небе над хълма в ритъма на музиката. Редуват се по-стари и по-нови хитове от рокендрола. Но не единствено рокендролът властва в концертните изпълнения на музикантите. Мик Джагър обявява следващата песен - "Айндже" и нежната лирическа музика завладява присъстващите. За мо­мент им се струва, че това е краят на концер­та... Но още два часа, бис след бис, продължават  изпълненията. Мощните звуци раздират тишината и след полунощ.

          Изгасват светлините  над хълма, остават звездите в небето и полуосветените улици с проблясващи фарове на самотни автомобили и последни трамваи с характерния им звън, отекващ в късната нощ.

          Нощта преваля, отстъпва на новия ден. Отново се чува шумът на трамваите - макар и да е неделя, денят в Прага влиза в нормалния си ритъм. А той започва със зората. Оживлението в Храдчани е същото, каквото е и през все­ки друг делничен ден. Животът продължава така, както е било стотици години наред - с редуващи се изгреви и залези.

         Но животът за гости­те на Златна Прага не завършва с последните лъчи на Слънцето. Безсилна с нощта, която се опитва да скрие прелестите на красивия град. Напротив - точно сега се очертават, с локализираното си осветление, най-внушителните постройки в центъра на града, като Музея на Вацлавския площад, около който останалите сгради  са в шпалир (подредени отляво и отдясно). Върху някои от тях ка­то на стража са поставени статуи от минали столетия, върху други – по-съвременните атрибути на вездесъщата ре­клама, а долу, по улицата сред автомобилите и по тротоарите, между магазините и ресторантите щъкат, като буболечки, забързани хора. Да, твърде дребни и незначителни изглеждат те сред величествените постройки. Осъзнавайки това, обръщаме гръб на Музея и през Старое место, провирайки се през тесните улички, вървим към площада със старинния часовник на Пражкото кметство. Може би сред умалените размери на сгради и улици хората изглеждат по-големи и по-значими. Особено е приятно усещането след излизането на широкия простор при река Вълтава до Карловия мост със статуите, които, макар и величествени, са вече съизмерими с човека. Но дори и да не се забележат веднага, човеците си проличават именно тук. На моста хората са скупчени по на няколко метра. Ето го и първият човек, не така самотен, както с същият този човек на пловдивската главна улица - човекът с китара. Той, без да обръща внимание на преминаващите хора, се е обърнал към насядалите около него и с вдъхновение изпълнява неотминаващото "Вчера" на "Битълс". Следват и други кавърверсии на незабравимите (въпреки че вече са залезли и са слезли от световната сцена) Битълси. Но и тук, както и на други места в града, се проя­ви комерсиализацията -  изпълнителят започва да предлага свои и на състава си касети. Продължаваме по-нататък и виждаме как към средата на моста се спират елегантна дама и кава­лер с фрак. Те изваждат от калъфи цигулка и ви­ола и приятната музика се разнася като нежния полъх на вятъра по течението на реката. Стоим захласнати, слушаме музиката и съзерцаваме. Недалече в Храдчани се виждат ясно осветените куполи на двореца, а на противоположния бряг на Вълтава - силуетите на старинните огради, някои от които с локално осветление се извисяват над трептящите светлини във водата, по която се движи обляно от тях корабче.

          "Мигът е върховен!" - казват екзалтираните ми спътници и щракат ли, щракат, за да го уловят, но това, което чувства душата, не се улавя от фотоапарата.

Вече почти сме преминали по моста със статуите към бре­га с Мала страна и Храдчани и неочаквано, точно до кулата на моста, виждаме младеж и девойка, седнали на тротоара с особени инструменти в ръцете си, изпълняват странна за нас музика (по-късно разбираме, че е австралийска). Замаяни от необикновените звуци, ние спираме на улицата срещу тях и дълго, почти до полунощ, слушахме захласнати. 

          После пътят ни прекосява Мала страна, покрай утихналия вече стадион “Страхов” към студентското общежитие № 9. Рано сутринта сме на път за България.

          Разделяме се с Прага. Преди тръгване поглеждаме към културния афиш – къде ли бихме могли да отидем при следващото ни идване в Прага: дали на концертите на “Блек Сабат”, “Слейд”,” Електрик Лайт Оркестра” или най-добре на оригиналната Бродуейска продукция на “Коса”.

          Може да си помечтаем. Нека илюзията, която изживяхме, продължава с надеждата за скорошното ни завръщане тук.

          ДОВИЖДАНЕ, ПРАГА !

          Мигът свърши !

          Времето не трябва да се измерва с хронометър, а с изживяните мигове !

          д-р Христо Полизов