"О, миг, поспри,ти си тъй прекрасен"

"Фауст", Й. В. Гьоте

          Осъществявайки мечтата си, човек би искал времето да спре. Но, уви, то неумолимо тече, като затворя цикъла на живота, който е пряко свързан с изгрева и залеза: изгревът е начало на живота, а залезът - неговият край. Фиксирайки крайните точки, може да се опреде­ли точно интервалът от - до. Безспорно дължината на този интервал има определено значе­ние. Но едва ли тя е най-важната характерис­тика на един живот. Може би е no-важно с какво е изпълнен този интервал, защото той би могъл да е просто една пауза...

          Срещайки вече два изгрева я един залез на Слънцето и пътувайки на Запад (където то залязва), очаквайки и втория залез през време на продължителното ни пътуване до Пра­га, си мисля за "изгряването" на нови и за "залязването" на други рокгрупи като нашите "Щурци" и легендарните "Ролинг Стоунс", чиято музика звучи в автобуса. А той е пълен с фенове, пътуващи за концерта на легендарните рокмузиканти на стадион "Страхов" в Прага.

          Още в ранния предиобед на съботния ден хиляди хора са обграждат стадиона и са­мо кордонът от поли­цаи ги спира да не навлязат преди 15 часа. Началото на концерта е от 20 часа. Пет часа преди започването първите фенове навлизат в огромния стади­он  и се насочват към сцената, заставайки съвсем плътно до нея. Огромно е и  търпението им в горещия августовски ден. Концертът започна на време с една чешка "подгряваща" група, създавайки оживление главно сред чешките представители на  стадиона. А истинската еуфория - вече за всички присъстващи - настъпва при появата на Миг Джагър и останалите музиканти от "Ролинг Стоунс". Те, още с излизането си на сцената, "вдигат децибелите - може би само шумът от излитащ самолет би за­глушил този грохот. Наистина грохотът от изпълнението"Ролинг Стоунс" е като грохот "търкалящи се камъни"  - все едно камъни се сгромолясват в пропаст от височината на труднодостижим връх. Присъстващите на концерта се залюляват в плавна, "мексиканска" вълна, преливаща от единия до другия край на стадиона. А светлинните ефекти са по­добни на ефектите от концертите на Жан-Мишел Жар. Огромните разноцветни прожектори прорязват тъмното небе над хълма в ритъма на музиката. Редуват се по-стари и по-нови хитове от рокендрола. Но не единствено рокендролът властва в концертните изпълнения на музикантите. Мик Джагър обявява следващата песен - "Айндже" и нежната лирическа музика завладява присъстващите. За мо­мент им се струва, че това е краят на концер­та... Но още два часа, бис след бис, продължават  изпълненията. Мощните звуци раздират тишината и след полунощ.

          Изгасват светлините  над хълма, остават звездите в небето и полуосветените улици с проблясващи фарове на самотни автомобили и последни трамваи с характерния им звън, отекващ в късната нощ.

          Нощта преваля, отстъпва на новия ден. Отново се чува шумът на трамваите - макар и да е неделя, денят в Прага влиза в нормалния си ритъм. А той започва със зората. Оживлението в Храдчани е същото, каквото е и през все­ки друг делничен ден. Животът продължава така, както е било стотици години наред - с редуващи се изгреви и залези.

         Но животът за гости­те на Златна Прага не завършва с последните лъчи на Слънцето. Безсилна с нощта, която се опитва да скрие прелестите на красивия град. Напротив - точно сега се очертават, с локализираното си осветление, най-внушителните постройки в центъра на града, като Музея на Вацлавския площад, около който останалите сгради  са в шпалир (подредени отляво и отдясно). Върху някои от тях ка­то на стража са поставени статуи от минали столетия, върху други – по-съвременните атрибути на вездесъщата ре­клама, а долу, по улицата сред автомобилите и по тротоарите, между магазините и ресторантите щъкат, като буболечки, забързани хора. Да, твърде дребни и незначителни изглеждат те сред величествените постройки. Осъзнавайки това, обръщаме гръб на Музея и през Старое место, провирайки се през тесните улички, вървим към площада със старинния часовник на Пражкото кметство. Може би сред умалените размери на сгради и улици хората изглеждат по-големи и по-значими. Особено е приятно усещането след излизането на широкия простор при река Вълтава до Карловия мост със статуите, които, макар и величествени, са вече съизмерими с човека. Но дори и да не се забележат веднага, човеците си проличават именно тук. На моста хората са скупчени по на няколко метра. Ето го и първият човек, не така самотен, както с същият този човек на пловдивската главна улица - човекът с китара. Той, без да обръща внимание на преминаващите хора, се е обърнал към насядалите около него и с вдъхновение изпълнява неотминаващото "Вчера" на "Битълс". Следват и други кавърверсии на незабравимите (въпреки че вече са залезли и са слезли от световната сцена) Битълси. Но и тук, както и на други места в града, се проя­ви комерсиализацията -  изпълнителят започва да предлага свои и на състава си касети. Продължаваме по-нататък и виждаме как към средата на моста се спират елегантна дама и кава­лер с фрак. Те изваждат от калъфи цигулка и ви­ола и приятната музика се разнася като нежния полъх на вятъра по течението на реката. Стоим захласнати, слушаме музиката и съзерцаваме. Недалече в Храдчани се виждат ясно осветените куполи на двореца, а на противоположния бряг на Вълтава - силуетите на старинните огради, някои от които с локално осветление се извисяват над трептящите светлини във водата, по която се движи обляно от тях корабче.

          "Мигът е върховен!" - казват екзалтираните ми спътници и щракат ли, щракат, за да го уловят, но това, което чувства душата, не се улавя от фотоапарата.

Вече почти сме преминали по моста със статуите към бре­га с Мала страна и Храдчани и неочаквано, точно до кулата на моста, виждаме младеж и девойка, седнали на тротоара с особени инструменти в ръцете си, изпълняват странна за нас музика (по-късно разбираме, че е австралийска). Замаяни от необикновените звуци, ние спираме на улицата срещу тях и дълго, почти до полунощ, слушахме захласнати. 

          После пътят ни прекосява Мала страна, покрай утихналия вече стадион “Страхов” към студентското общежитие № 9. Рано сутринта сме на път за България.

          Разделяме се с Прага. Преди тръгване поглеждаме към културния афиш – къде ли бихме могли да отидем при следващото ни идване в Прага: дали на концертите на “Блек Сабат”, “Слейд”,” Електрик Лайт Оркестра” или най-добре на оригиналната Бродуейска продукция на “Коса”.

          Може да си помечтаем. Нека илюзията, която изживяхме, продължава с надеждата за скорошното ни завръщане тук.

          ДОВИЖДАНЕ, ПРАГА !

          Мигът свърши !

          Времето не трябва да се измерва с хронометър, а с изживяните мигове !

          д-р Христо Полизов