ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ
Лутам се, лутам се между миналото и настоящето, не знаейки и самата аз кое е минало и кое настояще. Постъпките ми, определени от безвъзвратното минало, до една се губят в нищото. Няма смисъл вече от хилядите жертви, няма смисъл от изречените думи. А какъв е смисълът от моето съществуване тогава... има ли за кой да продължа да живея? Има, да - за самата себе си, дори да не знам аз коя съм всъщност. Винаги съм била момичето на някой. И, покрай всичко това моята личност, моят живот остана някаде там - измежду спомените на бившите ми. Като една играчка, като една радост... за кратко време. Не искам да бъда вече самотницата, просеща любов. Не искам да съм момичето, коет искаше да обича... сега обичам, да, обичам със цялото си сърце - СЕБЕ СИ! Макар и безвъзратно пропиляни, годините, прекарани в страдание, надежди и болки имаха смисъл - те ме накараха да повярвам, че животът ми се определя не от чуждата обич, болка и радост, а от самата себе си. Аз копнеех, копнеех да бъда ...