един по добър свят

ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ

Лутам се, лутам се между миналото и настоящето, не знаейки и самата аз кое е минало и кое настояще. Постъпките ми, определени от безвъзвратното минало, до една се губят в нищото. Няма смисъл вече от хилядите жертви, няма смисъл от изречените думи. А какъв е смисълът от моето съществуване тогава... има ли за кой да продължа да живея? Има, да - за самата себе си, дори да не знам аз коя съм всъщност. Винаги съм била момичето на някой. И, покрай всичко това моята личност, моят живот остана някаде там - измежду спомените на бившите ми. Като една играчка, като една радост... за кратко време. Не искам да бъда вече самотницата, просеща любов. Не искам да съм  момичето, коет искаше да обича... сега обичам, да, обичам със цялото си сърце - СЕБЕ СИ! Макар и безвъзратно пропиляни, годините, прекарани в страдание, надежди и болки имаха смисъл - те ме накараха да повярвам, че животът ми се определя не от чуждата обич, болка и радост, а от самата себе си. Аз копнеех, копнеех да бъда не всичко за всеки, а нещо за някой. Да бъда дотолкова ценна за човека до мене, колкото и той за мен. Това бяха като че ли някакви детски мечти на едно вече отдавна пораснало момиче. И въпреки всичко аз продължавах да живея в моя свят, изпълнен с разочарования и кратки мигове на радост... до мига, в който той се превърна в ад! Тогава с цялото си съществувание исках да избягам от този свят, да се имъкна от оковите и да полетя свободна, независимо от това къде щеше да  ме отведе моят  тъжен полет. В последствие щях да науча, че мястото, на което отивах, щеше да бъде много по-добро дори и от най-беглите ми очаквания. Място, на което ти си господарят на чувствата си, ти определяш дали ще си щастлив или не. Там аз наранявах, аз бях човека с леденото сърце. И постепенно, не осъзнавайки в какво съм се превърнала, аз станах досущ като всички тези, които преди ме бяха наранявали. Като хората, които толкова нощи проклинах и заради които сълзите в очите ми не спираха. Те не знаеха какво е любов... Сега разбрах от каде идваха те: от един"по-добър"свят!