Най-сладкото в любовта е нейното непрекъснато възраждане - да се изкъпваме в живата вода на обичта - любовта е усещането, че се рееш във въздуха като пухче от топола, което изпълнява желания...
Когато напразно си искал любовта, когато си я жадувал и настоятелно си молил да дойде, а тя, като магаре на мост, все повече се е заинатвала... тогава, когато отпуснем ръце уморени, отчаяни, и някак смирени - казваме, е, здраве да е, нека си живее! - тогава тя идва - когато наистина отворим очите си за нея.
Тогава сме наистина готови да преживеем най-сладката любов.
Тогава чуваме думите, за които сме мечтали да чуем, тогава ни казват нещата, които самите ние изпитваме към другия, тогава ни обичат и ние сме щастливи от това.

- Подарявам ти тази книга! - ми каза наскоро. Даде ми "Единайсет минути" на Паулу Коелю.

- Благодаря, но защо?... - питам. "Защо умееш винаги да изненадваш така ненадейно..."
- Ами, не знам. - "Наистина ли не знаеш, или просто нищо не можеш да ми кажеш, самата книга говори..."
- Чел ли си я? - те питам.
- Не, не съм. Чел съм само "Алхимикът". Прочети я, ще ми я разкажеш...

                                ***
Замълчах си. Вечерта седнах и си я зачетох. Бях я чела - но беше различно сега. Четях, а като че ли ти ми говореше, като че ли аз говорех... Писателят описваше отношения извечни...
Прекарах хубави мигове с тази книга - четейки, спомняйки си, изумявайки се над неща, които проблясваха в съзнанието ми като прозрения, обяснявах си защо те обичам, защо не искам да бъда с теб и защо всъщност така те копнея...
Хм! Книга - просто книга...
За пореден път си казвам, че само се заблуждавам, че това е случайно и да не влагам нищо повече от това, че импулсивно ми подари книга.
Кой знае, може би със същия успех би ми подарил книга за билките в България или "Как да отглеждаме животни на село". 

                               ***
- Прочетох книгата.
- Коя книга? - питаш.
- "Единайсет минути".
- Е, и как е?
- Ами, аз всъщност съм я чела... И на мен повече ми харесва "Алхимикът". Хубаво си разчисти библиотеката от ненужни книги...
                               ***
Наскоро случайно попаднах на една книга, нещо май популярна психология беше, със заглавието "Обичам те". Тъкмо се чудех как да ти отвърна на жеста с жест...