18 июл. 2007 г., 13:53

Единайсет минути ли

1.9K 0 1
1 мин за четене

Най-сладкото в любовта е нейното непрекъснато възраждане - да се изкъпваме в живата вода на обичта - любовта е усещането, че се рееш във въздуха като пухче от топола, което изпълнява желания...
Когато напразно си искал любовта, когато си я жадувал и настоятелно си молил да дойде, а тя, като магаре на мост, все повече се е заинатвала... тогава, когато отпуснем ръце уморени, отчаяни, и някак смирени - казваме, е, здраве да е, нека си живее! - тогава тя идва - когато наистина отворим очите си за нея.
Тогава сме наистина готови да преживеем най-сладката любов.
Тогава чуваме думите, за които сме мечтали да чуем, тогава ни казват нещата, които самите ние изпитваме към другия, тогава ни обичат и ние сме щастливи от това.

                                 ***

- Подарявам ти тази книга! - ми каза наскоро. Даде ми "Единайсет минути" на Паулу Коелю.

- Благодаря, но защо?... - питам. "Защо умееш винаги да изненадваш така ненадейно..."
- Ами, не знам. - "Наистина ли не знаеш, или просто нищо не можеш да ми кажеш, самата книга говори..."
- Чел ли си я? - те питам.
- Не, не съм. Чел съм само "Алхимикът". Прочети я, ще ми я разкажеш...

                                ***
Замълчах си. Вечерта седнах и си я зачетох. Бях я чела - но беше различно сега. Четях, а като че ли ти ми говореше, като че ли аз говорех... Писателят описваше отношения извечни...
Прекарах хубави мигове с тази книга - четейки, спомняйки си, изумявайки се над неща, които проблясваха в съзнанието ми като прозрения, обяснявах си защо те обичам, защо не искам да бъда с теб и защо всъщност така те копнея...
Хм! Книга - просто книга...
За пореден път си казвам, че само се заблуждавам, че това е случайно и да не влагам нищо повече от това, че импулсивно ми подари книга.
Кой знае, може би със същия успех би ми подарил книга за билките в България или "Как да отглеждаме животни на село". 

                               ***
- Прочетох книгата.
- Коя книга? - питаш.
- "Единайсет минути".
- Е, и как е?
- Ами, аз всъщност съм я чела... И на мен повече ми харесва "Алхимикът". Хубаво си разчисти библиотеката от ненужни книги...
                               ***
Наскоро случайно попаднах на една книга, нещо май популярна психология беше, със заглавието "Обичам те". Тъкмо се чудех как да ти отвърна на жеста с жест...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро начало, но идеята после ми се изгуби. Какво точно искаш да кажеш? Единайсет минути от докосването до екстаза не е малко, особено по Куелю...

Выбор редактора

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...