16 sept 2007, 23:03

Единствени 

  Ensayos
1872 0 1
3 мин за четене
Ако някой ден изчезнеш от мен... Ще те гледам, докато очите не изсъхнат, ще се моля да намеря път към теб, за да се завърна там, където се чувствам у дома. Ще се моля, слънцето да те топли и луната да осветява пътя, докато аз съм далече от теб. Ще търся устните ти сред хилядите тъмни лица, в надежда че някой ден ще те намеря отново. Ще се лъжа, че друг може би те целува по-добре от мен, че докосва по-нежно плътта, че става едно с твоята душа. Ще залъгвам мислите си със спомени от преди и сърцето стена ще се изгради. Стена зад която никой няма да пусна - само теб. Ти ще бъдеш там войника, който смело с демоните в мен ще се сражава. Който крепостта на мечтите ми ще защитава. Ще спасиш погубените ми мечи и ще сбъднеш всяка една - когато те намеря.
За отминала любов не ме боли, с лицето ти изчезнаха болките ми. Ще чакаш ли някой да донесе спомена за мен, някой ден, когато си далече. Някой ден когато станем прах. Ще потъваш ли в усмивката на друг, както аз потъвам в твоите очи. Ще чакаш ли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??