Ако някой ден изчезнеш от мен... Ще те гледам, докато очите не изсъхнат, ще се моля да намеря път към теб, за да се завърна там, където се чувствам у дома. Ще се моля, слънцето да те топли и луната да осветява пътя, докато аз съм далече от теб. Ще търся устните ти сред хилядите тъмни лица, в надежда че някой ден ще те намеря отново. Ще се лъжа, че друг може би те целува по-добре от мен, че докосва по-нежно плътта, че става едно с твоята душа. Ще залъгвам мислите си със спомени от преди и сърцето стена ще се изгради. Стена зад която никой няма да пусна - само теб. Ти ще бъдеш там войника, който смело с демоните в мен ще се сражава. Който крепостта на мечтите ми ще защитава. Ще спасиш погубените ми мечи и ще сбъднеш всяка една - когато те намеря.
За отминала любов не ме боли, с лицето ти изчезнаха болките ми. Ще чакаш ли някой да донесе спомена за мен, някой ден, когато си далече. Някой ден когато станем прах. Ще потъваш ли в усмивката на друг, както аз потъвам в твоите очи. Ще чакаш ли ...