Sep 16, 2007, 11:03 PM

Единствени 

  Essays
1867 0 1
3 min reading
Ако някой ден изчезнеш от мен... Ще те гледам, докато очите не изсъхнат, ще се моля да намеря път към теб, за да се завърна там, където се чувствам у дома. Ще се моля, слънцето да те топли и луната да осветява пътя, докато аз съм далече от теб. Ще търся устните ти сред хилядите тъмни лица, в надежда че някой ден ще те намеря отново. Ще се лъжа, че друг може би те целува по-добре от мен, че докосва по-нежно плътта, че става едно с твоята душа. Ще залъгвам мислите си със спомени от преди и сърцето стена ще се изгради. Стена зад която никой няма да пусна - само теб. Ти ще бъдеш там войника, който смело с демоните в мен ще се сражава. Който крепостта на мечтите ми ще защитава. Ще спасиш погубените ми мечи и ще сбъднеш всяка една - когато те намеря.
За отминала любов не ме боли, с лицето ти изчезнаха болките ми. Ще чакаш ли някой да донесе спомена за мен, някой ден, когато си далече. Някой ден когато станем прах. Ще потъваш ли в усмивката на друг, както аз потъвам в твоите очи. Ще чакаш ли ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Random works
: ??:??