Героите си отиват...
Ние трябва да сме във времето, ако искаме и времето да бъде в нас
Есе
Навремето си имахме герои. И беше велика държавата ни, защото с гордост се наричаше така и с кръв бе извоюван този нейн статут.
Сега си нямаме герои. Но пак си имаме държава, само дето по-малко се гордеем с нея...
И няма виновни! Защото България много горди и достойни синове е раждала и пазила, и помнила... и само да не ги забрави! Защото България помни! Ние, българите, може да не си знаем героите, да не си помним историята, но поне България ги знае всичките. И как ли може да ги забрави? Нали с нейната кръв са напоени горите й и в нейните недра лежат костите на героите ни – пък ние, нищо, че не им изкопахме гробове...
Тя, България, ги помни и пази... от нас самите, защото по-добре е да не си знаем историята, отколкото много да я знаем!
Мъдри хора е раждала родината ни... мъдри и по-стари от Стара планина, и по-дълбоки от Черно море, и по-високи от Рила, и по-плододайни от Добруджа. И много поети с извадила, дето много истини са казали, ама и тях не си ги знаем – тя истина боли! Ама не сме чак толкова лоши все пак – ето един Вазов, един Ботев, един Каравелов, един Каролев, един Стоянов (и още има, ама за тия се сещам – не ги учим много, сега учим за Омир) дето ги знаем добре. Ама и те се мъчат нещичко да се обърнат долу в гроба и кажат, искат да ги помним, ама те и заслужават! Поне имената им да знаем – а какво са сторили: това е друг въпрос!
Поне на един за делата му знаем. Зоват го Левски. Знаем за делата му, щото все са му чисти и някак са святи – като на всеки, нали? То хубаво е сторил човека. Живял за майка си България и повече той се грижил за нея, отколкото тя за него (като малкото наши герои). Жалко за дето българите пак си седяхме настрани и оставихме Левски да го намерят и хванат, и да виси после на бесилката. Така си и останахме – поробени и жалки, силни, ала само в себе си, и се бояхме да си покажем десницата и сабята в нея.
Уви, героите си отиват. И все по-малко се раждат. И на Левски свободата не подарихме – а той най я заслужаваше! Сега сме свободни и имаме цялото време – само дето вече не ни трябва – нали сме свободни, няма да гоним напредък! А и кой ще се радва на свободата сега? Ние не знаем какво е свободата, ама Левски я знае какво е – за нея увисна и за нея го помним.
Поклон!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Todos los derechos reservados
