25 abr 2014, 20:43  

Голямото чакане

2.7K 0 16
1 мин за четене

Голямото чакане

 

Ден… някой си. Ставаш по навик. Тръгваш. Работиш. Мислиш… че пак не ти звъни. Нищо – нито позвъняване, нито съобщение… Никаква индикация, че се сеща за теб.

Побъркваш се от Голямото чакане. Съмняваш се и в себе си и във всичко останало.

Поглеждаш черния екран на безмълвния си телефон на всеки 3 секунди с неумираща надежда, че ще светне. Не светва.

 

Ден… някой си. Пак чакаш. Изморен си от нощта, преминала в полубудно състояние от спомени, реалност и мечти. Работиш, чакайки… Отчайваш се. Самосъжаляваш се. Тъжен си.

 

Ден… някой си. Вече не мислиш толкова. Празно ти е. Движиш се като сянка. Устата ти е пресъхнала. Опитваш се да се усмихнеш. Почти успяваш. Прибираш се. Искаш само да си легнеш. Самотен си.

 

Ден… някой си. Вече не чакаш. Не мислиш. Не искаш. Не страдаш. Усмихваш се.

 

Ден… някой си. СЪОБЩЕНИЕ! Вълнуваш се. Обнадежден си. Изпитваш болка и радост. Бориш се със себе си за около 5 минути. Не издържаш. Прочиташ. Тръгваш без да мислиш.

 

Ден… някой си. Голямото чакане. Мразиш се, защото обичаш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виртуалното няма нищо общо. То е само едно оправдание. Оправдание на "невъзможната любов" Човек среща през живота си толкова много различни видове любов. Тук си описала невъзможната. Тя си има сладостта, носталгията и болката. Много добре си я събрала в няколко изречения. Аз не я възприемам трагично. Ясно ми е, че винаги малка част от мене ще чака. Не е ли по-добре да живееш в очакване, макар и на невъзможното, от колкото да не чакаш нищо? Виртуални измами Те не са проблем. Виртуалните истини - те разбиват сърцето.
  • Много вярно и хубаво Затвореният кръговрат..
  • Влизането в роли е най-голямото предизвикателство пред всеки човек. Лично аз съм щастлива, когато се справя успешно, дори и с ролята на нещастно влюбена жена, на която се съчувства по подразбиране
  • Не съм съвсем съгласен с коментара на Анабел ,че влизането в роли е кофти идея.Аз постоянно съм в ролята на Мъртвец. Hо тази роля ми ходи.Иначе в действителността не съм толкова ЗЪЪЪЪЛЛЛЛ...ХАХА.Но ,ако погледнем сериозно на нещата ,човек в произведенията си малко или много разкрива себе си.
  • Петър, напълно споделям! До такава степен се изтощават батериите, че никаква външна искра вече не може да ги запали! Това е и лайтмотивът на пиеската Че то това любов ли е?!

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...