25 апр. 2014 г., 20:43  

Голямото чакане

2.7K 0 16
1 мин за четене

Голямото чакане

 

Ден… някой си. Ставаш по навик. Тръгваш. Работиш. Мислиш… че пак не ти звъни. Нищо – нито позвъняване, нито съобщение… Никаква индикация, че се сеща за теб.

Побъркваш се от Голямото чакане. Съмняваш се и в себе си и във всичко останало.

Поглеждаш черния екран на безмълвния си телефон на всеки 3 секунди с неумираща надежда, че ще светне. Не светва.

 

Ден… някой си. Пак чакаш. Изморен си от нощта, преминала в полубудно състояние от спомени, реалност и мечти. Работиш, чакайки… Отчайваш се. Самосъжаляваш се. Тъжен си.

 

Ден… някой си. Вече не мислиш толкова. Празно ти е. Движиш се като сянка. Устата ти е пресъхнала. Опитваш се да се усмихнеш. Почти успяваш. Прибираш се. Искаш само да си легнеш. Самотен си.

 

Ден… някой си. Вече не чакаш. Не мислиш. Не искаш. Не страдаш. Усмихваш се.

 

Ден… някой си. СЪОБЩЕНИЕ! Вълнуваш се. Обнадежден си. Изпитваш болка и радост. Бориш се със себе си за около 5 минути. Не издържаш. Прочиташ. Тръгваш без да мислиш.

 

Ден… някой си. Голямото чакане. Мразиш се, защото обичаш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виртуалното няма нищо общо. То е само едно оправдание. Оправдание на "невъзможната любов" Човек среща през живота си толкова много различни видове любов. Тук си описала невъзможната. Тя си има сладостта, носталгията и болката. Много добре си я събрала в няколко изречения. Аз не я възприемам трагично. Ясно ми е, че винаги малка част от мене ще чака. Не е ли по-добре да живееш в очакване, макар и на невъзможното, от колкото да не чакаш нищо? Виртуални измами Те не са проблем. Виртуалните истини - те разбиват сърцето.
  • Много вярно и хубаво Затвореният кръговрат..
  • Влизането в роли е най-голямото предизвикателство пред всеки човек. Лично аз съм щастлива, когато се справя успешно, дори и с ролята на нещастно влюбена жена, на която се съчувства по подразбиране
  • Не съм съвсем съгласен с коментара на Анабел ,че влизането в роли е кофти идея.Аз постоянно съм в ролята на Мъртвец. Hо тази роля ми ходи.Иначе в действителността не съм толкова ЗЪЪЪЪЛЛЛЛ...ХАХА.Но ,ако погледнем сериозно на нещата ,човек в произведенията си малко или много разкрива себе си.
  • Петър, напълно споделям! До такава степен се изтощават батериите, че никаква външна искра вече не може да ги запали! Това е и лайтмотивът на пиеската Че то това любов ли е?!

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...