Голямото чакане
Ден… някой си. Ставаш по навик. Тръгваш. Работиш. Мислиш… че пак не ти звъни. Нищо – нито позвъняване, нито съобщение… Никаква индикация, че се сеща за теб.
Побъркваш се от Голямото чакане. Съмняваш се и в себе си и във всичко останало.
Поглеждаш черния екран на безмълвния си телефон на всеки 3 секунди с неумираща надежда, че ще светне. Не светва.
Ден… някой си. Пак чакаш. Изморен си от нощта, преминала в полубудно състояние от спомени, реалност и мечти. Работиш, чакайки… Отчайваш се. Самосъжаляваш се. Тъжен си.
Ден… някой си. Вече не мислиш толкова. Празно ти е. Движиш се като сянка. Устата ти е пресъхнала. Опитваш се да се усмихнеш. Почти успяваш. Прибираш се. Искаш само да си легнеш. Самотен си.
Ден… някой си. Вече не чакаш. Не мислиш. Не искаш. Не страдаш. Усмихваш се.
Ден… някой си. СЪОБЩЕНИЕ! Вълнуваш се. Обнадежден си. Изпитваш болка и радост. Бориш се със себе си за около 5 минути. Не издържаш. Прочиташ. Тръгваш без да мислиш.
Ден… някой си. Голямото чакане. Мразиш се, защото обичаш!
© Манипулирам Всички права запазени